Докато влезем в Европейския съюз, той може да се разпадне

17-02-2004 г. Замисляли ли сте се някога, че Европейската икономическа общност е антиподът на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). И при двете структури политическите съображения често взимаха превес над нормалната икономическа логика. А печалбата отиваше при по-силните или в случая - при първите. Неслучайно редица водещи западни политици налагат понятието стара и нова Европа. Действително страните членки на ЕС са богати и заможни, но това едва ли се дължи най-вече на техния икономически съюз. СИВ рухна. А все повече сигнали идват от западните столици, както и от водещи икономисти, така и от известни политици, че и тази структура вече изживява своето време. Един от обективните показатели са статистическите данни, които говорят, че общността е навлязла в период на продължителна икономическа стагнация. Известно е, че при богатия Запад интернационализмът няма някакво особено значение. Ръководителите на отделните страни членки все повече се замислят дали да не сложат край на съществуващата централизирана международна държавна намеса. Все по-силно звучат тези гласове, които смятат, че 25-те страни членки на ЕС след 1 май т.г. би трябвало да премахнат 100-те хиляди страници регламенти на европейската икономическа зона. За да не последват съдбата на своя икономически събрат от Изтока, те все повече се замислят дали не е дошло времето да премахнат всичко съградено и да тръгнат по пътя на създаване на нова зона на свободна търговия, където би доминирала единствено нормалната икономическа логика. В България практически нищо не се пише, че на Запад много от водещите политици и икономисти смятат, че европейската икономика губи милиарди евро годишно потенциален доход поради антипазарно законодателство. Към тях те добавят и 100-те милиарда евро годишна издръжка на европейската бюрокрация. Те все по-настойчиво припомнят, че сегашното регулиране на държавните им системи все повече се превръща в бедствие, което като тайфун би могло да отнесе социалните системи и защита на техните граждани. Все по-силно звучат гласовете на привържениците на това течение в Западна Европа, което е за либерализиране на нейната политика. Те настояват да бъде отхвърлена приетата през 50-те години в ЕС политика, която държи цените изкуствено високи. Сега 1 кг захар на европейските пазари е 3 пъти по-скъп отколкото на световните. Подобно е положението с млякото, маслото и др. Факт е, че европейските фермери произвеждат повече, отколкото са нуждите на европейските пазари, и се харчат милиарди за експортни субсидии, което пък подкопава икономиките на държавите извън общността. Всичко това води и до нарушаване на екологичните стандарти и замърсяване на околната среда. Колкото и парадоксално да звучи, но днешната структура на ЕС е един не особено ефективен остатък от времето на двуполюсния свят, от необходимостта за противоборство със социализма и неговата икономическа структура СИВ. Вече отмина времето, когато можеше да се изолираш от останалия свят с високи мита и вътрешни регламенти. Колкото повече наближава 1 май, денят, в който към 15-те държави членки на ЕС ще се добавят още 10, толкова по-тревожно звучат гласовете на конструкторите на тази общност. Еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген открито заявява, че "сега вече можем да признаем, че Европа не е постигнала целта, която си беше поставила - да стане най-динамичната икономика в света". А бившият председател на Европейската комисия (върховен орган в ЕС) Жак Делор пророкува, че Евросъюзът може да се разпадне до 15 години. Пишем този текст колкото за нашите читатели фермерите, толкова за българските политици, които за съжаление попадат случайно във властта, не знаят чужди езици, малко четат и не са добре теоретично подготвени. Дано обърнат някакво внимание на този текст, да се поспрат малко, да понамалят в известна степен ентусиазма, с който обещават благоденствие за българския народ, и да се позамислят дали не ни водят към едно място, откъдето "старата" Европа вече се връща.