Органичното вещество присъства във всички почви

Разделянето на класове е по-функционалния принцип, тъй като взима за отправна точка стадия на еволюция на трансформациите, в рамките на въглеродния цикъл, и е подходящ за прилагане в по-широка сфера. За съжаление обаче, разделянето на различни класове не е много прецизно, поради комплексността и наслагването на процесите на разпад.
Определени са четири класа, но не всички от тях се индикират с конкретна деноминация:
1. Първият клас, наричан често edaphon, е органичното вещество, съставено от живата биомаса, т.е., от съвкупността от живи организми, налични в почвата (педофауна), коренови апарати на растенията, бактериална микрофлора и гъбни организми. Съставът на edaphon е фoндаментален, тъй като може да има съществено значение за развитието на последващите трансформации.
2. Вторият клас е недекомпонираното органично вещество, съставено от мъртвата биомаса. Вътрешните му характеристики са в тясна зависимост от условията на средата и биологичната общност:
- В горските почви преобладават остатъци от надземната част на растенията, повече клони и листа, но могат да се маркират и други видове организми, в зависимост от характеристиките на гората; това може да благоприятства или да възпрепятства развитието на тревни площи в горската основа;
- В естествените почви, покрити предимно от тревна растителност (ливади, пасища), преобладават остатъци от коренови системи, по-специално от вегетация, съставена предимно от житни растения;
- В аграрните почви може да се забележи изключително разнообразие, в зависимост от прилаганите техники; обикновено се очертава първостепенната роля на кореновите апарати на растенията, към които се прибавят евентуални остатъци от културите и други органични материали, въведени с обработката на почвата.
3. Третият клас е органичното вещество в процес на разпад. Става въпрос за един не много очертан клас, поради хетерогенността и комплексността на текущите процеси, които зависят и от голямото разнообразие, зависещо от условията на средата. Обикновено се наблюдава повече или по-малко напреднала степен на декомпониране, но все още с възможност за идентифициране на първичния органичен материал. В горските почви се обособява гъбичен мицел, който предпазва материала, който е в процес на разпад.
4. Четвъртият клас е хумусът; това е крайният продукт от трансформации, които не въздействат върху минерализацията и са резултат от преработката, полимеризацията и кондензацията на прости органични съединения, ориентирани, от една страна, към педофауната и, по-специално, към биологичната микрофлора.
В литературата често се различават два подкласа, които се основават на съотношението с минералната фракция на почвата:
- Стабилен хумус: това е хумусът, свързан с минералната фракция, и формиращ глинесто-хумусни комплекси;
- Лабилен хумус: това е хумусът, който не влиза в състава на минералната фракция, от която може да бъде разделен с физически средства; според някои автори, този подклас представлява един стадий, предшестващ финалната фаза на образуване на хумуса и задължително се вписва в третия клас.

По материали на Агро Ит.