Начало » Новини » Интервю
06.07.2010 г.

Въвеждането на БДС за хляба ще ликвидира зърнопроизводителите

Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България

[B%]„Нашата асоциация е против БДС от времето на Тодор Живков, защото той не може да бъде спазен с българската хлебна пшеница, доколкото я има”[%B]

[B%][I%]- Господин Попов, как ще коментирате предстоящото въвеждане на БДС /Български държавен стандарт/ за хляба?[%I][%B]
- Ние сме категорично против връщането на БДС, при условие, че говорим за това, което действаше по времето на Тодор Живков и част от деведесетте години. Дебело го подчертавам. Ако ще въвеждаме стандарти, нека те да са разумни, целесъобразни и приложими, защото в нашия бранш приложимостта е нещо много относително. Давам веднага пример. Ако тръгнем механично да въвеждаме БДС, това означава че брашно с под 27 единици глутен не може да се използва за направата на хляб. А да се направи такова брашно в България, е невъзможно, без да се слага допълнително сух глутен. За да се направи такова брашно, без добавка на сух глутен в пшеницата трябва да има минимум 25% глутен , а в момента в българската хлебна пшеница той е около 0,3 % .

[B%][I%]- Толкова ли е лошо качеството на българското зърно?[%I][%B]
- Да, говоря за хлебната пшеница, тя е под всякаква критика. Зърнопроизводителите произвеждат фуражна пшеница, защото са по- малко разходите за производство и не правят никакво усилие, за да отглеждат хлебна пшеница. Поради това докато съществуваше БДС през деведесетте години се наложи държавата да създаде хиляди измислени групи на пшеницата само и само произведения хляб да отговаря на някакви стандарти. Едно време разделението на пшеницата беше на първа, втора и трета група. Първа и втора бяха хлебни, а третата беше фуражна. Дойде момент, в който започна да не достига произведената хлебна пшеница, но БДС продължаваше да действа и тогава въведоха втора Б група. По този начин разрешиха част от фуражната пшеница да се използва за хляб. В последните години има нововъведение, което се нарича трета плюс гупа. Това пък е фуражната пшеница, която има някаква хлебопекарна сила. Така че колкото е по-лоша суровината, толкова е по-лош хляба и толкова повече се налага да бъдат слагани добавки. Искам да ви уверя, че никой не е хукнал да слага сух глутен, който е скъп продукт, ако няма нужда. Няма логика да си дава парите на халос.

[B%][I%]- Следователно лошата суровина е оправданието за лошия хляб? [%I][%B]
- Ние в момента слагаме допълнителни неща в хляба, защото го правим от фуражно жито. И бих препоръчал, щом ще правим стандарти за хляба, нека първо да ги въведем за суровината. Защото в България ние нямаме такава пшеница. В България се произвеждат има -няма 100 хил т хлебна пшеница, част от нея се използва като подобрител, за да се произведе що-годе нормално брашно, другата се изнася.


[B%][I%]- Зърнопроизводители пък твърдят, че мелниците не желаят да купуват качествено зърно, което естествено струва по-скъпо?[%I][%B]
- Мелниците търсят евтина цена, това е нормално. И хлебопроизводителите си имат оправдание, което звучи горе долу така - когато мога да правя хляба от по – евтина фуражна пшеница, защо да го правя от по-скъпа?

[B%][I%]- Да, но браншът не усеща ли, че е дошъл краят на надлъгването и вместо да се приспособяват наредбите към лошото качество, трябва да се търси начин то да се подобри и потребителят да не бъде мамен безогледно. Вижте ще се върне БДС за всички храни, защото пазарът го изисква, това няма да подмине и хлебопроизводителите.[%I][%B]
- Да, хубаво е да се прекрати всичко това и ние това казваме. Но ние казваме още - стандарти да, но не на всяка цена, защото ще ликвидираме зърнопроизводството. В момента се хващаме от главата за краката. Защото в търсенето на качеството слагаме на първо място хляба. Преди това трябва да минем през зърното, през брашното и едва тогава трябва да стигнем до хляба.

[B%][I%]- Как може да се реши проблема с лошата суровина?[%I][%B]
- Много лесно може да се реши, но това няма да се хареса на зърнопроизводителите. Например да се въведе стандарт на брашното, което се ползва за хляб.
А това означава, че за да се спази този стандарт ще се внесе жито, от всяка една страна от ЕС, от Казахстан и т. н. Естествено това ще струва по-скъпо, но ще го има И тогава идва другият проблем, а той е че в резултат на вноса, близо 1 млн. т жито зърнопроизводителите ще трябва да си го ръфат сами...и това ще ги доведе до разорение.

[B%][I%]- Ами може и друго да се случи, зърнопроизводителите най-сетне да започнат да произвеждат и качествено жито. Това е нещо към което отдавна призовават големите производители на зърно и по този начин да вдигнат и изкупните си цени на световния пазар, нали? [%I][%B]
- На такъв разговор трябва да присъстват и зърнопроизводителите, защото от моята камбанария те са лошите.

[B%][I%]- Разбира се, че и на тях ще бъде дадена думата. Само ще припомня, че точно преди година, един от най-големите зърнопроизводители на България - Теодор Иванов каза, че големият шанс на българския стопанин е да отглежда качествено зърно. Така че в случая никой няма за цел да създава интриги между зърнопроизводители и преработватели.[%I][%B]
- Да, наистина не искам да се карам с тях, но веднъж им казах това, което мисля и те ме обявиха за луд. А повечето произвеждат некачествено хлебно жито.

[B%][I%]- Вие имали ли сте разговори с фермерите да гледат хлебна пшеница?[%I][%B]
- Те казват, че нямат пари. Не искам да им се бъркам в бизнеса, но те искат предварително да имат заложена печалба. Това, което се прави е, че качественто жито се меша с останалото, така че навън хлебното си го продаваме за фуражно, защото нашето хлебно на запад е фуражно, понеже е с много по-ниски показатели.

[B%][I%]- Какво трябва да се направи?[%I][%B]
- Има неща, които трябва да се регламентират на пазара. Трябва много по-сериозно да се следи за това дали написанато на етикета отговаря на истината, защото например има ръжено-пшеничен хляб, но в него ръжта е 5%, или 100% ръжен хляб, който е от пшеничено брашно, но боядисан. Но големият проблем от който всички бягат е сивата икономика.Защото, ако я махнат, цената на хляба трябва скочи.

[B%][I%]- Как така има сива икономика при зърнопроизводителите, нали за да получат евросубсидии трябва да са на светло?[%I][%B]
- Има голям дял на сива икономика по цялата верига зърно-брашно-хляб. Защо да не може да бъде в сивата икономика земеделецът? Той взема помощи на декар, а не на килограм произведено жито. Така че дали ще произведе 300 кг от дка или 50 кг от дка, за него е все тая. На него помощта му е една и съща. Той като декларира по документи, че вместо 300 хил т е продал 30 хил т, за какво да говорим повече. Защото не може при консумация от 960 хил. т брашно на година, в България да са фактурирани 420 хил. т продажби, нали.

[B%][I%]- Хлебопроизводството май беше с най-голям дял на сива икономика.[%I][%B]
-Да, да, да, и пак да. Това е огромният проблем, с който държавата трябва да се захване.

[B%]Интервюто за farmer.bg взе Светлана Трифоновска[%B]






Въвеждането на БДС за хляба ще ликвидира зърнопроизводителите
17095
 

Последни материали
Виж
Харвестърите са нужната инвестиция
Добивът на дървесина е технологично остарял с цял век
Над 90% от българите подкрепят забраната
За да има питейна вода през лятото, ще забранят сечите до водоизточници в горите
Практика
Загърляне на картофите – защо и кога трябва да се прави?
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
В пограничните региони със Сърбия ще се финансират нови проекти за 4,6 млн. евро
Нормативни промени
Наетите в земеделието ще работят с еднодневни договори, без да представят лични карти
Проект на Постановление
Три пъти ще се завишат цените на земеделските земи, които подлежат на отчуждаване
Свързани материали
Виж
Харвестърите са нужната инвестиция
Добивът на дървесина е технологично остарял с цял век
Над 90% от българите подкрепят забраната
За да има питейна вода през лятото, ще забранят сечите до водоизточници в горите
Практика
Загърляне на картофите – защо и кога трябва да се прави?
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
В пограничните региони със Сърбия ще се финансират нови проекти за 4,6 млн. евро
Нормативни промени
Наетите в земеделието ще работят с еднодневни договори, без да представят лични карти
Проект на Постановление
Три пъти ще се завишат цените на земеделските земи, които подлежат на отчуждаване
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини