Въвеждането на БДС за хляба ще ликвидира зърнопроизводителите

[B%]„Нашата асоциация е против БДС от времето на Тодор Живков, защото той не може да бъде спазен с българската хлебна пшеница, доколкото я има”[%B]

[B%][I%]- Господин Попов, как ще коментирате предстоящото въвеждане на БДС /Български държавен стандарт/ за хляба?[%I][%B]
- Ние сме категорично против връщането на БДС, при условие, че говорим за това, което действаше по времето на Тодор Живков и част от деведесетте години. Дебело го подчертавам. Ако ще въвеждаме стандарти, нека те да са разумни, целесъобразни и приложими, защото в нашия бранш приложимостта е нещо много относително. Давам веднага пример. Ако тръгнем механично да въвеждаме БДС, това означава че брашно с под 27 единици глутен не може да се използва за направата на хляб. А да се направи такова брашно в България, е невъзможно, без да се слага допълнително сух глутен. За да се направи такова брашно, без добавка на сух глутен в пшеницата трябва да има минимум 25% глутен , а в момента в българската хлебна пшеница той е около 0,3 % .

[B%][I%]- Толкова ли е лошо качеството на българското зърно?[%I][%B]
- Да, говоря за хлебната пшеница, тя е под всякаква критика. Зърнопроизводителите произвеждат фуражна пшеница, защото са по- малко разходите за производство и не правят никакво усилие, за да отглеждат хлебна пшеница. Поради това докато съществуваше БДС през деведесетте години се наложи държавата да създаде хиляди измислени групи на пшеницата само и само произведения хляб да отговаря на някакви стандарти. Едно време разделението на пшеницата беше на първа, втора и трета група. Първа и втора бяха хлебни, а третата беше фуражна. Дойде момент, в който започна да не достига произведената хлебна пшеница, но БДС продължаваше да действа и тогава въведоха втора Б група. По този начин разрешиха част от фуражната пшеница да се използва за хляб. В последните години има нововъведение, което се нарича трета плюс гупа. Това пък е фуражната пшеница, която има някаква хлебопекарна сила. Така че колкото е по-лоша суровината, толкова е по-лош хляба и толкова повече се налага да бъдат слагани добавки. Искам да ви уверя, че никой не е хукнал да слага сух глутен, който е скъп продукт, ако няма нужда. Няма логика да си дава парите на халос.

[B%][I%]- Следователно лошата суровина е оправданието за лошия хляб? [%I][%B]
- Ние в момента слагаме допълнителни неща в хляба, защото го правим от фуражно жито. И бих препоръчал, щом ще правим стандарти за хляба, нека първо да ги въведем за суровината. Защото в България ние нямаме такава пшеница. В България се произвеждат има -няма 100 хил т хлебна пшеница, част от нея се използва като подобрител, за да се произведе що-годе нормално брашно, другата се изнася.


[B%][I%]- Зърнопроизводители пък твърдят, че мелниците не желаят да купуват качествено зърно, което естествено струва по-скъпо?[%I][%B]
- Мелниците търсят евтина цена, това е нормално. И хлебопроизводителите си имат оправдание, което звучи горе долу така - когато мога да правя хляба от по – евтина фуражна пшеница, защо да го правя от по-скъпа?

[B%][I%]- Да, но браншът не усеща ли, че е дошъл краят на надлъгването и вместо да се приспособяват наредбите към лошото качество, трябва да се търси начин то да се подобри и потребителят да не бъде мамен безогледно. Вижте ще се върне БДС за всички храни, защото пазарът го изисква, това няма да подмине и хлебопроизводителите.[%I][%B]
- Да, хубаво е да се прекрати всичко това и ние това казваме. Но ние казваме още - стандарти да, но не на всяка цена, защото ще ликвидираме зърнопроизводството. В момента се хващаме от главата за краката. Защото в търсенето на качеството слагаме на първо място хляба. Преди това трябва да минем през зърното, през брашното и едва тогава трябва да стигнем до хляба.

[B%][I%]- Как може да се реши проблема с лошата суровина?[%I][%B]
- Много лесно може да се реши, но това няма да се хареса на зърнопроизводителите. Например да се въведе стандарт на брашното, което се ползва за хляб.
А това означава, че за да се спази този стандарт ще се внесе жито, от всяка една страна от ЕС, от Казахстан и т. н. Естествено това ще струва по-скъпо, но ще го има И тогава идва другият проблем, а той е че в резултат на вноса, близо 1 млн. т жито зърнопроизводителите ще трябва да си го ръфат сами...и това ще ги доведе до разорение.

[B%][I%]- Ами може и друго да се случи, зърнопроизводителите най-сетне да започнат да произвеждат и качествено жито. Това е нещо към което отдавна призовават големите производители на зърно и по този начин да вдигнат и изкупните си цени на световния пазар, нали? [%I][%B]
- На такъв разговор трябва да присъстват и зърнопроизводителите, защото от моята камбанария те са лошите.

[B%][I%]- Разбира се, че и на тях ще бъде дадена думата. Само ще припомня, че точно преди година, един от най-големите зърнопроизводители на България - Теодор Иванов каза, че големият шанс на българския стопанин е да отглежда качествено зърно. Така че в случая никой няма за цел да създава интриги между зърнопроизводители и преработватели.[%I][%B]
- Да, наистина не искам да се карам с тях, но веднъж им казах това, което мисля и те ме обявиха за луд. А повечето произвеждат некачествено хлебно жито.

[B%][I%]- Вие имали ли сте разговори с фермерите да гледат хлебна пшеница?[%I][%B]
- Те казват, че нямат пари. Не искам да им се бъркам в бизнеса, но те искат предварително да имат заложена печалба. Това, което се прави е, че качественто жито се меша с останалото, така че навън хлебното си го продаваме за фуражно, защото нашето хлебно на запад е фуражно, понеже е с много по-ниски показатели.

[B%][I%]- Какво трябва да се направи?[%I][%B]
- Има неща, които трябва да се регламентират на пазара. Трябва много по-сериозно да се следи за това дали написанато на етикета отговаря на истината, защото например има ръжено-пшеничен хляб, но в него ръжта е 5%, или 100% ръжен хляб, който е от пшеничено брашно, но боядисан. Но големият проблем от който всички бягат е сивата икономика.Защото, ако я махнат, цената на хляба трябва скочи.

[B%][I%]- Как така има сива икономика при зърнопроизводителите, нали за да получат евросубсидии трябва да са на светло?[%I][%B]
- Има голям дял на сива икономика по цялата верига зърно-брашно-хляб. Защо да не може да бъде в сивата икономика земеделецът? Той взема помощи на декар, а не на килограм произведено жито. Така че дали ще произведе 300 кг от дка или 50 кг от дка, за него е все тая. На него помощта му е една и съща. Той като декларира по документи, че вместо 300 хил т е продал 30 хил т, за какво да говорим повече. Защото не може при консумация от 960 хил. т брашно на година, в България да са фактурирани 420 хил. т продажби, нали.

[B%][I%]- Хлебопроизводството май беше с най-голям дял на сива икономика.[%I][%B]
-Да, да, да, и пак да. Това е огромният проблем, с който държавата трябва да се захване.

[B%]Интервюто за farmer.bg взе Светлана Трифоновска[%B]