Къде е заровен ключът към нашата модернизация в млекопроизводството

В по-стара публикация от април т.г. беше разгледано състоянието на говедовъдството в ЕС към 2007 г. Там стана ясно, че както по броя на кравите, така и по производство на мляко и месо от говеда ние се намираме на дъното на класацията, докато ЕС като цяло е лидер в световната класация по производство на мляко на човек от населението и на месо от крава. Следователно ние сме членове на една икономическа общност със световна слава в говедовъдството. Интересно е, при това положение, да видим какво сме се поучили ние след влизането в ЕС през 2007 г. и накъде е тръгнало нашето говедовъдство през тези годините.

[B%]В таблица 1[%B] са подредени данните от Агростатистика при МЗХ към 1 ноември на съответната 2007, 2008 и 2009 година. От таблицата е видно, че за тези три години кравите за мляко са намалели с 39 хиляди или с 12 процента. Въпреки, че добивът на краве мляко също спада със 75 хил. т., но поне средната млечност от 3420 кг се вдига на 3615 кг. Все още е далеч от средното за ЕС 6072 кг, но поне сме тръгнали в правилната посока.

[B%]В таблица 2[%B] са посочени общо крави и състоянието на ново създаваното направление крави за месо. И тук с малко повече въображение може да се открие движение в правилната посока, към създаването на крави кърмачки, но това става много вяло.

Стремежът в това време трябваше да бъде насочен, ако не към пълно съхранение на общия брой крави, то поне да се запазят малко повече крави от тези, които ликвидираме като млечни. Както посочихме в предишната статия, България е с най-малко, 62 кг месо добивано от крава, при средно за ЕС-27 по 227 кг, а при ЕС-15 по 246 кг месо в кланично тегло от крава.

Но нека продължим с млечните крави, защото създаването на месодайно направление се нуждае от специално, по-задълбочено обсъждане, което ще направим друг път. И така, какво става с млечните крави в отделните групи стопани през последните три години? Първото, което се набива в очи е голямото намаление на броя на кравите в групата 1-2 крави. От 121 хиляди те спадат на 89 хил., а броят на стопаните занимаващи се с крави намалява от 97,5 хиляди на 72 хиляди.

Това бихме го преценили като положително явление, ако спадът в общия брой на кравите не беше толкова голям. Бихме го преценили като успешно преструктуриране, ако намалените бройки от тази група се прехвърляха към по-горната група. Фактически в погорната група от 3 до 9 крави, бройките също намаляват - от 89 хил. на 59 хил. В следващата група от 10 до 19 крави вече се отбелязва застой около 40-те хиляди. Единствената група, която отбелязва ръст, са кравите над 20 броя. От 90 хиляди те достигат 108 хиляди. За любителите на процентите, ще отбележим, че това прави 20% ръст. Броят на стопаните с над 20 крави също бележи ръст от 1904 на 2211 броя. Кравите в тази група достигат 36% от общия брой на кравите. За мен тази картина не е изненада.

През последните години и приказките, и помощите бяха насочени към фермите с над 20 крави. Имаме сериозно основание да смятаме, че цените по които се изкупваше млякото от тази група стопани бяха по-високи с около 25%. Това, както виждаме, даде резултати за фермите над 20 крави.

Твърдението ми се базира на ежеседмичните справки, които публикува САПИ, за изкупуваното мляко, по минимални и максимални цени. Естествено, че минималните цени са за дребните, а максималните са за едрите над 20 крави. Така беше досега. При обявяването на резултатите на Агростатистика през април т.г. зам.министърът на МЗХ Цветан Димитров, за първи път присъедини към групата на едрите и кравите над 10 крави, като обяви, че към едрите ферми вече се числят 50% от всички млечни крави [I%](виж в таблица 1, - 13.6 + 36.4 = 50).[%I]

Ако това изявление на зам.- министъра стане политика на министерството, т.е. към едрите ферми да се числят всички над 10 млечни крави (което е правилното отношение), тогава бихме разполагали със 150 хиляди крави, които при “по-нормални” изкупни цени биха могли да предприемат модернизация, за която толкова много говорим, но все още не е се случила.

Могат ли фермите с над 10 крави да продават млякото си по максималните цени? Могат, защото те се в състояние да спазват всички изисквания за добиване на мляко при съвременна хигиена, ако са обучени (дори мисля, че при съответен контрол и обучение, по-високи цени могат да се приложат и при изкупуването на млякото и от по-дребни ферми). Тук е заровен ключът към нашата модернизация в млекопроизводството – нормални цени, стимули за качествено мляко и обучение за съвременен млекодобив. Това обаче досега не е направено.

Има един пример, които не за първи път описвам, но пак ще го повторя.

Дания е водеща по качеството на млякото. Сега изкупуваните 4,5 млн. тона се класират така: 78% са под 300 000 соматични клетки, 16 на сто от 300 000 до 400 000 и само 6 на сто е над 400 000 соматични клетки. По бактериално съдържание 98,9 на сто от млякото е с под 100 000 клетки, а 72,4 на сто са под 10 000 бактериални клетки. Върху тези показатели се работи вече над 120 години. И сега, когато почти цялото мляко е екстра качество, контролите, стимулите и наказанията не престават. Периодично излиза нова наредба на Млечния борд за заплащане на млякото. Последната наредба от 2008 г. има следните критерии: базисната цена се формира от цената на мазнините, която е 6,15 стотинки за грам, и цената на белтъчините 10,46 стотинки за грам.

От нея се вадят 4,57 стотинки за охлаждане и остава базисна цена 58,26 стотинки за килограм стандартно мляко. Върху базисната цена при съдържание на соматични клетки под 200 000, се дава премия от 2 на сто, при 200000-300000 премията е 1 на сто, при 300 000 400 000 няма премия, при над 401 000 наказанието е 4%, при над 500 000 наказанието е 10% от базисна-та цена. За бактериалните клетки премия от 1% се дава при съдържание под 30 000 броя, от 31 000 до 50 000 няма премия, няма наказание.

При съдържание над 51 000 клетки до 200 000 наказанието е 4% от базисната цена, и при съдържание над 201 000 клетки наказанието е 10% от базисната цена. Над посочените стойности соматични и бактериални клетки, млякото не се изкупува. Контролите за соматичните клетки се правят задължително един път седмично, а за бактериалните един път на две седмици.

Над 120 години качеството на млякото се контролира при приемането му и досега контролът в Дания не престава, а цената на млякото е резултат от установените качествени показатели, т.е “тоягата и морковът” продължават да действат.

Мнозина у нас си въобразиха, че като категоризирахме фермите, първа, втора, трета категория ще могат да предават и приемат млякото без контрола, или при занижени изисквания. Световният опит показва, че и от фермите с една крава, и с 1000 крави млякото редовно се контролира и се заплаща според качеството му, а не по произхода.

Няма такава страна в света като нашата, където млякото да се заплаща според това от каква ферма идва, дребна или едра. Време е, като сме партньори на такива водещи млекопроизводители да се поучим от тях. Колкото по-рано толкова подобре. Европейският и световен опит показват, че едрите ферми не дават автоматично повече и по-качествено мляко, ако липсват справедливи цени, правилни стимули и просвета. От в. Гласът на фермера