По-високи постижения - по-добър климат?

[B%][G%]По-високият млеконадой е полезен за климата на планетата, защото в атмосферата се отделя по-малко метан. Когато до производството на мляко поставим и производството на говеждо месо, сметките изглеждат различно, твърди Моника Цеетмайер.[%G][%B]

Дългата сянка на говедовъдството. Така е озаглавен един доклад на ФАО от 2006 година. Според него преди всичко животновъдството е най-значителният причинител на климатичните промени. На 18 на сто се изчислява делът на предизвикания в световен мащаб от човека парников ефект.

Германия се задължи с протокола от Киото от 2005 година да намали порниковите газове до 2012 г. с 21 на сто спрямо базисната 1990 г. Тук освен въглеродния диоксид влиза и метанът. Досега на аграрния сектор не бяха възложени никакви собствени редукционни цели. В някои страни, например Холандия, вече се води оживена дискусия по въпроса. Там делът на земеделието в областта на общите отделени в атмосферата вредни емисии е 48 на сто. При това отново над 60 на сто от емисиите от метан идват от храносмилането на преживните.

За Гемания институтът Тюнен изчислява емисиите, които чрез производството на средства за производство, които са в предскладовата зона, възлизат на около 45,3 милиона тона въглероден диоксид, еквиевалентни. За аграрния сектор са установени около 111 млн. тона еквивалентни. Основните фактори, които предизвикват тези емисии, са обработката на почвата чрез внасянето на азотни торове в почвата, а метановите емисии идват от смилателните процеси при преживните. В този доклад става дума за метановите емисии от млечните и месодайните крави. Не са разгледани възможностите за промяна в хранителните навици при хората, които могат да намалят емисиите от парникови газове.

Метанът се образува сред спиране на притока на въздух чрез микробиални обмени в предстомаха на преживните. Произведените количества зависят при това от вида на животните, величината на погълнатия фураж, високодобивността и от оформянето на дажбата. Като възможности на храненето на животните се дискутират мерки като променени дажби (бедни на клетъчни стени и усилващи дажби), употребата на източници на мазнини и хранителни добавки. Но микробиалната система търбух се е оптимизирала от милиони години, затова възможностите в тази област са ограничени.

Съществуват обаче и други възможности. По-високият млеконадой води до по-малко отделяне на метан. Защото количествата хранителни вещества, необходими за непродуктивната нужда от изхранване, се разпределят върху голямо количество продукция. Моделни разработки показват, че емисиите от метан, които се отделят от една крава с 4000 литра млеконадой отговарят на 23 г/кг метан. При непрекъснато нарастване на млеконадоя с 2000 кг на крава за една година, емисиите от метан падат на 18 г/кг, 15,3 г/кг, 13,6 г/кг и 12,3 г/кг при 12 000 литра надой. Разбира се, това е свързано с поемането на все повече комбинирани фуражи.

Но дали наистина тази взаимовръзка между повишаването на високата добивност и емисиите от парникови газове е толкова проста? Един от продуктите в заградените пасища при производството на мляко в ограничени количества е производството на месо заради отпадането на остарели крави, в по-големи количества от биковете и от отглеждането на юници и мъжки и женски телета в млечното говедовъдство. Важна роля играе това при смесените породи за мляко и месо. Тук добивът на мляко е нисък, затова пък се целят високи приходи при продажбата на мъжки телета. Покачването на млеконадоя при константни количества произведено мляко води до намаляване на броя на кравите, което води до намаляване броя на телетата, а също и до производството на говеждо месо в оградените пасища.

При обхватна оценка на парниковите емисии трябва да се има предвид общата продукция, която включва производството на мляко и месо. Емисии на газове, които влияят върху климата трябва да се разглеждат глобално. Пестенето в една област не е меродавно, ако води до повишаването на емисиите в други области.

За обхватна оценка на общата система говедо направихме моделни изчисления. При това освен емисиите от парникови газове наблюдавахме последиците от повишаване на производителността в пасищата, необходимите количества комбинирани фуражи и работна сила.

При този детайлиран баланс на емисиите от парникови газове се включват всички последици от отглеждането на животните, производството на фуражи както и важни предварително заложени производствени действия (напр. производство на енергия, производство на помощни и производствени материали и пр.).

Като производствен опит избрахме отглеждането на млечни крави с различни производствени постижения (6000 кг, 8000 кг, 10 000 кг), отглеждането на крави за разплод, принадлежащите към тях подрастващи, а също така различни бикове, юници и телета за угояване. В категориите 6000 кг и 8000 кг, както и крави за разплод включихме порода със смесено направление – за мляко и месо, а при класа 10 000 кг – специална млекодайна порода.

В последваща стъпка ще се формират продуктови единици. Те се установяват от обвръзката на млечните крави, както и крави за разплод и следващите методи (отглеждане и угояване). Продуктът говеждо месо от заградените пасища се получава от продажбата на стари крави, а също така на телета, юници и бичета за месо. Чрез различен избор и комбинации на продуктовите единици се изготвят различни сценарии за производство на мляко и месо.

В един първи сценарии се проучват последиците от покачване на млеконадоя при подържане на константно количество на млякото. Изходен пункт е продуктова единица, която се състои от клас крави с 6000 кг надой. Вижда се, че при постепенното повишение на млеконадоя от 6000 на 8000 и 10 000 кг, необходимостта от пасищни площи намалява с около 30 на сто, а емисиите от парниковите газове – с около 20 на сто. Намалява и работното време поради намаляването на броя на животните и на пасищните площи.

Но в противовес с това се покачва необходимостта от комбинирани фуражи. Дотук бе потвърдена тезата. Отстъплението при производството на говеждо месо от млечни крави в заградени пасища в Германия не се компенсира чрез разширяването на млечното стадо. При това производството на говеждо месо непрекъснато е намалявало. При сегашното намаление на потреблението на говеждо месо нивото на автономия не се намали видимо.

В световен мащаб обаче не се наблюдава намаление, а съвсем леко повишение на консумацията на говеждо месо. Съответно в другите страни следва да се предположи разширяването на производството на говеждо месо, съпътствано от съответни последици.

Понеже климатът не познава граници, създадохме втори сценарий като оставихме константни производството на мляко и на говеждо месо, като при това постигнахме липсващите количества от месо в категориите с по-високи постижения чрез продуктовата единица крави за разплод. И ето, налице беше общо покачване на емисиите от парникови газове. Това покачване е особено отчетливо при смяната на животните с двойно предназначение с крави от млекодайно направление дотолкова, доколкото те произвеждат мъжки телета в голямата си част за угояване. Необходимостта от пасища се увеличават непрекъснато при този сценарий, защото при приемане на моделните изчисления отглеждането на крави за разплод се използват преобладаващо по-неплодородни площи.

Сигурно една концентрация върху емисиите от парникови газове пренебрегва други важни аспекти. Тук трябва да се вземе под внимание, че при отглеждането на разплодни крави могат да се използват площи с понеплодородни почви. При това при отглеждане на крави за разплод се установяват предимства в областта на природосъобразното отглеждане на животните, както и целенасочено производство на качествено и високостойностно говеждо месо.

[I%]Моника Цеетмайер Катедра по икономика и земеделие при Техническия университет в Мюнхен-Вайенстефан. Превод от DLG Mitteilungen януари 2010 г.[%I]