Бъдни вечер е първата от трите кадени вечери

Бъдни вечер (24 декември наричана още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) е денят преди Рождество Христово.

Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Исус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде нечетен най-често 7,9,11. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Бог и починалите, после за къщата а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря . Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите.

В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.