Често ни се налага да застанем пред избора, рогато или шуто животно да си оставим за дамазлък. Вярно е, че практиката разполага с ефикасни и евтини методи за обезроговяване, прилагани още през първите седмици от живота на „новата смяна”.Така (или поне така се твърди) се избягват травмите, както на персонала, така и на други животни от стадото. Но особено при стопанисването на кози, ни се налага на този въпрос да погледнем и от друг ъгъл. Установено е, че когато рогати кози се заплождат от рогати пръчове, те раждат с около 6 процента по-малко ярета, отколкото при кръстосването на безроги кози с рогати пръчове.
В замяна на това пръкналата се на бял свят съвкупност от женски ярета е с около 16 процента по-многобройна от съвкупността от мъжките ярета. Когато рогатите кози се „ошетат” от безроги пръчове, които са хетерозиготни по наследствените заложби за този белег (познават се или по това, че един от родителите е рогат, а другият е безрог, или ако и двамата родители са безроги по полученото в потомството след тестово кръстосване на всеки безрог пръч на макар и само едно рогато яре) козите имат същата плодовитост както в горния случай, но получената съвкупност от женски ярета е с около 10 процента по-многочислена, отколкото съвкупността от мъжки ярета.
Когато пък сред рогатите кози са действали плодотворно хомозиготни по наследствената заложба за безрогие пръчове (те освен че трябва да са челяд само на наследствено безроги родители, трябва да са тествани поне по 18 потомци и всички без изключение да са шути), отново козите имат същата плодовитост, но броят на получените женски ярета е вече само с 6 процента по- голям от броя на получените мъжки ярета.
При обратната на предпоследната по реда на изложението в тази статия схема на кръстосване – рогати пръчове да сватбуват плодотворно сред шути кози – хетeрозиготни носителки на наследствената заложба за безрогие, освен че се раждат с 6 процентни пункта повече ярета, става така, че на 97 женски ярета се получават 100 мъжки ярета. В този случай явно изпъква отрицателното повлияване на жизнеността на женските зародиши още в утробата на хетерозиготната по наследствената заложба за безрогие коза майка. Не са за препоръчване кръстосванията на шути пръчове с шути кози по следната причина.
От една страна, определена част от получените от това кръстосване женски хомозиготи умират още в утробата на майката, а от друга, живородените женски хомозиготи са псевдохермафродити, т. е. нещо междинно между мъжки и женски екземпляри, но обречени да бъдат безплодни същества. Можем да ги разпознаем по хипоспадията, увеличената главичка на клитора, уголемените външни срамни устни на вулвата, променения в посока на вмъжествяване хабитус (изглед), както и по някои етоложки (поведенски) прояви, свойствени за мъжкия пол.
Ето защо, кръстосванията с хомозиготни носителки на наследствената заложба за безрогие са и невъзможни. Макар и в по-малка степен и не всички, не са пощадени и хомозиготите от мъжки пол. Поне в 50 процента от случаите те са орисани да не могат да бъдат бащи. Но при тях окончателната диагноза дали са безплодни или не се поставя след допълнителни изследвания, които едва ли са по силите на всеки стопанин на животни. Псевдохермафродитите са годни за месодобив и чеверме, но в някои религиозни общности те се посрещат с предубеждение.
Тъй като всеки уважаващ себе си и най-вече начинанията си бизнесмен задължително се подчинява на желанията и капризите на пазара, кръстосванията на безроги пръчове с безроги кози трябва да се избягват. Всички други схеми за кръстосване са по-малко или повече приемливи, защото не се получават псевдохермафродити. Но стопански най-изгодната от тях е – безроги кози да се кръстосват с рогати пръчове.
Вярво е, че се получават с 1,24 процентни пункта по-малко и с 0,87 процентни пункта повече женски ярета, отколкото се пръкват съответно при първата и третата по реда на изложението в тази статия схеми за кръстосване. Но, от една страна, тези разлики не са от чак толкова висока стопанска значимост, а, от друга страна, по тази схема на кръстосване се раждат най-много ярета. От в. Гласът на фермера