Шарките при преживните животни

Шарковите инфекции по овцете, козите и говедата са древни заболявания, които стотици години са били напаст за преживните, дори още в диво състояние. След опитомяването им и групирането им във все по големи стада, поради засиления тесен контакт повечето от тези инфекции са се разпространили и вирулентизирали неимоверно.

Актуалните засега шаркови инфекции принадлежат към род Каприпоксвирус, а именно овчата шарка, шарката по козите и т.нар., лумпи скин по говедата. Има и други шаркови инфекции по преживните – шарката по камилите, класическата шарка по кравите и др., но те засега са понеактуални.

Шарките по овцете и козите са свързани със значителна загуба на тегло, спиране на млеконадоя, масови аборти, развитие на секундерни пневмонии, опадане на вълната и масова смъртност по новородените животни. Заболеваемостта достига до 100 на сто, а общата смътност се колебае между 20 и 50 на сто. Преболедувалите животни са вече негодни и слабо- продуктивни. Лумпи скин е обаче инфекция с ниска заболеваемост и смъртност, но нерядко смъртостта може да достигне до 75 на сто, като зависи от породата на животните, вирулентността на вирусния щам и вида на насекомите – преносители.

Преболедувалите говеда са съвсем негодни – изтощени, с пресушени вимета, вторични пневмонии и надупчени кожи с абсцеси по тях. Освен това засегнатите от тези инфекции ферми търпят сериозни загуби от строгите търговски ограничения. Така че, тези шаркови инфекции причиняват, може би, най-сериозните икономически загуби на засегнатите ферми Интересно е, че инфекциите по дребните преживни и лумпи скин се разминават значително по аералите на разпространението им.

Шарките по овцете и козите са резпространени главно по Средиземноморието, вкл. Северна Африка, Близкия Изток и Азия, а лумпи скин се е появила в Южна Африка и се е разширила на север до Сахара, като през последните години се е прехвърлила в Египет и Израел. Шарките по дребните преживни се предизвикват от различни варианти на вируса – само за овцете, само за козите, или и за двата вида животни Клиничните презнаци са сходни.. При последната епизоотия в Странджа, в заразеното стадо имаше освен овце, и кози, но нито една коза не заболя.

Вариантите, които заразяват едновременно двата вида преживни, циркулират само в Тропика и предизвикват висока смъртност. Инкубационният период достига до 12 дни. Отначало заразената овца вдига висока температура до 42 градуса, която трае 2–3 дни. След това започва изривът. Отначало по цялото тяло се появяват червени петна, някои от които конфлуират.

Овцата диша тежко, с конюнктивит и зачервени лигавици. Постепенно червените макули прерастват в пролиферирали образувания – папули. След това папулите преминават в пустули с гнойна лимфа на повърхността им. Овцата е в тежко състояние.
След седмица пустулите преминават в тъмнокафяви крусти, главно по главата и шията. За разлика от шарката при хората, изриви с везикули при овцата не се образуват. Изриви се появяват и по някои вътрешни органи, главно по плеврата на белия дроб.
При лумпи скин заболяването също започва с висока температура, зачервени лигавици и спиране на млякото. Това трае 3 – 4 дни. След това по тялото, главно по главата, шията и гърба на кравата се появяват възпалени подутини, възли с диаметър до 5 см, които достигат дълбоко, чак до подкожната съединителна тъкан.

Постепенно организмът започва да ограничава тези подутини със възпалителен вал и след седмица–две, те се превръщат в некротизираща подутина, тапа, която достига до под кожата. Тази тапа често гноясва и организмът я изхвърля, като в кожата остава дълбока гнойна язва. Така кожата на изнемощялото животно се надупчва с дълбоки язви. Естествено, това животно е напълно непродуктивно, без мляко. От в. Гласът на фермера