Африканската чума по свинете - страшилище за Европа

Само споменаването на болестта африканска чума предизвиква тревога и ужас сред свиневъдите в Португалия, Испания, Италия, Куба, където това заболяване е върлувало. През 1904 г. Монтгомери за пръв път се срещна с непознато, смъртоносно и масово заболяване по домашните свине, което той нарече, поради сходството му с чумата, африканска чума.
Болестта беше силно контагиозна, протичаше за 5 до 7 дни и завършваше летално със силни кръвоизливи във вътрешните органи и по кожата. Тя се разпространява бързо, епизоотично и на големи разстояния. Заразяването се осъществяваше непряко, чрез субпродукти, получени от заклани болни свине. Така болестта се пренесе първо в Португалия, а от нея и в Испания, в Южна Франция, Сардиния и Италия.
Навсякъде епизоотията обхващаше бързо засегнатите ферми и докато се изясни диагнозата, се разпространяваше светкавично в нови райони и стопанства. В Италия тя навлезе два пъти, като втория път епизоотията избухна от изоставено парче месо във фризера на един фермер. В Куба африканската чума се възобнови втори път, година след избиването на цялото свинско поголовие.

ПРИЧИНИТЕЛЯТ НА АФРИКАНСКАТА ЧУМА Е ЕДЪР ДНК ВИРУС

с кубичен капсис от 125 нм. и обвивка от около 200–250 нм. Вирусът се реплицира в цитоплазмата на заразенити клетки, а именно в моноцитите, в лимфните възли и костния мозък. Част от неговите протеини действат изключително имуносупресиращо. Те блокират клетъчно обусловената защита на инфектираната свиня, както и хуморалните и защитни сили и се стига до летален изход. Инкубационният период е къс. В началото заразеното прасе показва висока температура, без други видими признаци. Скоро след това по кожата на корема, ушите и врата се явяват виолетови петна и кръвоизливи, които бързо се увеличават и на места преминават в суфузии. Наблюдава се хеморагична диария и аборти. При аутопсия се виждат многобройни кръвоизливи по вътрешните органи. Характерно е набъбването и увеличението на далака. Той е размекнат, осеян с вътрешни кръвоизливи. Лимфните възли са изцяло хеморагични и приличат на кръвни съсиреци. Вирусът се изолира в култура от свински макрофаги. Два дни след заразяването в културата се наблюдава типична хемадсорбция със свински еритроцити. Заразените макрофаги адсорбират еритроцитите като венец около тях.

ПРОУЧВАНИЯТА ПОКАЗАХА, ЧЕ АФРИКАНСКАТА ЧУМА ИМА ПРИРОДНО-ОГНИЩЕН ПРОИЗХОД

Дивите брадавичести свине, които изобилстват в джунглите на Африка, са латентни носители на вируса. От тях той се пренася на кърлежите Орнитодорус маунбата и преминава трансовариално в яйцата и нимфите за следващите поколения. С този природен цикъл вирусът си осигурява трайно присъствие в южноафриканските джунгли. Но заедно с това той има силна контагиозност – пряка и непряка. Той заразява домашните свине от всички културни породи чрез съсирена кръв, недоопечени остатъци от месо, чрез изхвърлените кости, както и чрез носните изтечения, полепнали по тревата.
Вирусът е силно устойчив във външната среда - може да се пренася и чрез замърсени дрехи, престилки и обувки след месеци. Това, както и късият инкубационен период, обуславят бързото разпространение на инфекцията и изискват спешни и решителни противоепизоотични мерки.
В борбата срещу тази инфекция засега не разполагаме с ваксини. Всички опити за създаване на такава ваксина се оказаха безрезултатни, защото вирусните протеини, които влизат в състава на ваксините, показват вместо имуногенно, силно имуносупресиращо действие. По същта причина дивите свине, които са носители на вируса, не могат да изградят антитела срещу него. Така че не разполагаме и със серологични методи за доказване на инфекцшята.
Методите, чрез които я диференцираме от класическата чума засега са главно следните:
- от африканската чума заболяват и свинете, ваксинирани срещу класическа чума.
- далакът при африканската чума е увеличен и размекнат, докато при класическата е нормален, но с хеморагични инфаркти.
- лимфните възли при африканската чума са изцяло хеморагични, докато при класическата са мраморирани.
- заразените с вируса култури от макрофаги показват силна хемадсорбция. Силната контагиозност, високата смъртност и липсата на имунопрофилактика са наложили извънредни и крути мерки за борба срещу тази страшна инфекция. При съмнение за африканска чума цялият район се блокира напълно до изясняване на диагнозата.

ПРИ СПЕШНА ПОЛОЖИТЕЛНА ДИАГНОЗА СЕ ПРИСТЪПВА КЪМ ПОГОЛОВНА БЕЗКРЪВНА ЛИКВИДАЦИЯ

на свинете от целия застрашен район, заедно с жестока дезинфекция, изгаряне на леки пристройки, корита, метли, фураж, както и преораване на почвата. Осигурява се продължителна възбрана и строг контрол над заразения район. Организира се строга карантина и се правят чести прегледи над свинете в засегната държава и съседните страни. ЕС и Международното бюро по епизоотиите контролират мерките и информират световната общественост за това. От в. Гласът на фермера