Инфекцията фибринозна плевропневмония

06-01-2004 г. Проф. д-р Александър ДЖУРОВ В предишни броеве бяха разгледани три от формите на пневмонии при зайците. Фибринозната плевропневмония е последната форма на това заболяване (общо те са четири). Фибринозната плевропневмония се развива като остро инфекциозно заболяване, което засяга целия бял дроб или няколко дяла от него. Характеризира се с фибринозен ексудат и с редовно засягане на плеврата, перикарда и епикарда. На базата на тези белези се нарича лобарна фибринозна пневмония или плевропневмония. Разпространява се по лимфен път от първичните огнища в главата, като едновременно се появява гнойно възпаление на носа, носните раковини, ухото, менингите и лимфните възли. Среща се в малките и големите зайцеферми, като засяга голям брой животни. Причинители са Pasteurella multocida в 90 на сто от случаите и по-рядко Bordetella bronchoseptica и Staphylococcus aureus. Източник на инфекцията са умрелите, болните и преболедувалите заразоносители зайци. Бактериите се предават чрез директен контакт на зайците, а новородените се инфектират от вагиналните изтечения на майката по време на кърменето или пиенето от поилката. Признаците на острата форма на плевропневмония настъпват внезапно особено при младите зайци. Показват покачване на телесната температура, гнойни изтечения с кихане, гноен конюнктивит, затруднено и шумно дишане и смърт. Хроничната форма се проявява с настръхване и изгубване на гланца на космената покривка, апатия, липса на апетит и загуба на телесно тегло. В по-късен стадий се наблюдават серозно-гнойни носни или очни изтечения, затруднено дишане, диария и слабост. Болните зайци са анемични и кахетични, след което настъпва смъртта. При аутопсия се установява фибринозно-гноен ексудат в гръдната празнина, плеврата и сърцето и понякога ринит, синузит, отит и менингит. Характерното за плевропневмонията при зайците е, че липсва наблюдаваната при другите животни стадийност на белодробните промени. Диагнозата се поставя на базата на анамнезата и признаците, като решаващо значение има хистологичното и бактериологичното изследване. Лекуването на пневмониите при домашните зайци е комплексно Предоставя им се доброкачествено тревно или люцерново сено, овес или ечемик, 13-14 на сто сурови влакнини, а при полуинтензивно и интензивно отглежданите зайци гранули с диаметър 3-5 мм. Избягват се прахообразните смески, които дразнят дихателните пътища. Болните се изолират в подходящо помещение. Резултатно е лечението, ако се приложи още в началото, преди да се развият тежки белодробни поражения. За медикаментозно лечение се дават поносими с водата за пиене или инжективно тетрациклин, окситетрациклин и сулфамиди за 5-6 дни. При избора на антибиотик винаги трябва да се държи сметка не само за чувствителността на микробния причинител, но и за чувствителността на заека към този антибиотик. Според американските автори (1991 г.) най-добри лечебни резултати срещу повечето възбудители на пневмониите при зайците се получават само с енрофлоксацин във водата за пиене в концентрация от 50 до 200 мг/л за 6-14 дни. Същият препарат се прилага и инжективно в доза 5-10 мг/кг т. т. през 12 часа за посочения период. Употребяват се и общоукрепващи средства, калциеви препарати, витамините А, С и др. Профилактиката срещу пневмониите при домашните зайци изисква своевременно да се отстранят предразполагащите и предизвикващи стресови въздействия фактори. Подобрява се хигиената и храненето. Изолират се и се унищожават безболезнено тежко болните зайци. Почистват се и се дезинфекцират с бензинова лампа клетките, в които живеят. Поставят се под карантина за 3 седмици заразените зайцеферми, през което време прави бактериологично изследване на носно-гърлени проби и ваксинация срещу пастьорелоза. Фибринозната плевропневмония е трудно изкоренявана и трябва да се разглежда като заразно заболяване.