Саша Маркова
Кристин пристига в България като доброволец – стажант в „Агролинк”, във връзка със специализацията си по екологично производство. Учи в колеж в малко градче до Цюрих, който е филиал на Цюрихския университет, но преди това любопитството й я завежда във ферма, където се научава да работи с коне.
Връзката й с органичното земеделие създават родителите й, които притежават органична ферма. Тя помага в семейния бизнес през лятото. „Обработваме земята с коне – един е мой, един имат родителите ми. Обичам да работя с тези животни, въпреки, че това е нетипично за Швейцария”, казва Кристин.
Родителите й се грижели за органичната ферма от седем години. Преди това притежавали обикновена ферма, но когато изтекъл срокът на арендата, те потърсили друга. Така попаднали на тази, която за техен стимул била основана от един от пионерите на органичното земеделие в Швейцария – Вернер Шайдегер. „Той в момента е на 70 години, но продължава активно да работи и да подкрепя органичното земеделие, споделя Кристин.
Уредба
Организацията, която сертифицира био фермите в Швейцария, се нарича „Био Суис”. Има по-малка организация, която я контролира.
Веднъж в годината се прави предварително обявена инспекция на фермата, по време на която се преглежда цялата документация. Има и изненадваща проверка, която е без предупреждение и по време на която се контролират процедурите. За да стане самата ферма органична, се изисква тригодишен преходен период.
Доходи
Кристин споделя, че семейната им ферма се издържа от две основни пера. Едното е собствено магазинче, в което продават био продукцията си без посредник и така печелят повече. „Фермата е малка – само 15 хектара, направо е невъзможно да се издържа в Швейцария, ако не е органична. Никога няма да бъдем богати, но успяваме!” – казва швейцарката.
Второто перо, което им носи доходи, са двама инвалиди, които живеят и работят при тях. Заради това те получават субсидия от държавата. Самата ферма няма право на субсидия, защото се намира в равната част на страната, а не в планината.
„Купихме фермата с много голям кредит. За да го изплатим, майка ми продължи през първите три години да работи като учителка. Сега вече работи само във фермата”, разказва Кристин. В органичната ферма работи цялото и семейство майка й, баща й, баба й, сестра й, двамата й братя, даже по-малкият й брат. Понякога им помагат и доброволци от околността. „Ако трябва да плащаме на работници, обаче няма да можем да се издържаме”, казва Кристин.
Борба с вредителите
„Борбата е безмилостно жестока. Използваме методи и от биодинамичното земеделие, казва Кристин. Това става като се прилагат различни био смеси, например липов разтвор и други, които се разпръскват, за да прогонят вредителите, но не винаги дават резултат.
Реализация на продукцията
Основният продукт, който продават в магазина, е био хляб, опечен от майка й. „Отглеждаме спелта. Това е особено добра култура, защото е много устойчива. Реколтата е по-малка, но е устойчива. В малка мелница мелим зърното, а после хлябът се продава в магазина. Продаваме и част от зеленчуците – останалите се превръщат в сушени смески за супи. Сред другите специалитети на майка ми са мармалади, сиропи, сол с подправки, оцет с различни билки. Отглеждаме 60 кокошки, продаваме и техните яйца. Правим и сирене от млякото на няколкото ни кози. Кравето мляко обаче отива в органична мандра, от която се произвежда органичен ементал”, обяснява младата фермерка. Плодовете в магазина пък вземали от съседна органична ферма. Клиентите им били предимно от селото, но също и туристи, на които предлагали специално меню в малкото ресторантче към магазина. Продавали и на две малки магазинчета в близкия град, както и на голям ресторант за органична храна, а зърното - на кооператив за изкупуване на органично зърно.
Перспектива
Семейството успява не само да се прехрани, но и чрез органичното земеделие да запази почвата. Дори и в краткосрочен план да се произвежда по-малко продукция, в дългосрочен е по-изгодно, защото запазва човешкото здраве. Това е една от причините земята в тази ферма да се обработва с коне. Тракторите съсипват почвата, а когато се оре с коне, се разрохква само горния слой.
В Швейцария има около 6000 органични ферми, които съставят около 10% от общия обем на земеделието. Все повече нараства и броят на хората, които купуват от органичните продукти. Големите вериги магазини в Швейцария също предлагат органични продукти и предубедените, които не биха влезли в специализиран органичен магазин, защото мислят, че там е скъпо, също посягат към био продуктите.
Кристин казва, че донякъде е проблем, че повечето ферми са в планините, нямат фураж за животните и се налага да внасят от други държави. В равнинната част пък броят на фермите не е голям и затова нещата в Швейцария не са съвсем балансирани.
Жизнена философия
Органичното земеделие за Кристин Бадерчер е не само жизнена философия, но и начин на живот. „Хората, които се занимават с био земеделие, могат да бъдат напълно независими. Не са необходими много пари, които да инвестираш, а произвеждаш всичко необходимо. Всяка биологична ферма е създала затворен кръг от животни, продукция и хора. Ние торим с естествен тор, произвеждаме си всичко, което е необходимо, а и живеем, благодарение на това”, споделя 27-годишната фермерка.