Страшен ли е свинският грип?

За да разберем свинския грип, трябва предварително да знаем основните свойства на Ортомиксовирусите (грипните вируси). Техният геном се състои от рибонуклеинова киселина, която обаче е разчленена на 8 отделни сегмента. А повърхността на обвивката му е осеяна с два вида израстъци – хемаглутинин, който свързва вируса с нападнатата клетка и неураминидаза, ензим, който прекъсва връзката на вируса с клетката. Сегментираният геном обуславя голямата изменчивост на вируса, която се осъществява под напора на популационния имунитет, когато в заразената клетка два вируса обменят (реасортират) своите нуклеинови сегменти. Тази реасортация променя вида на хемаглутинина, както и на неураминидазата. Познати са 14 различни хемаглутинина (H1- H14) и 9 вида неураминидаза (N1- N9). Така вирусът се променя в различни субтипове и избягва опасността да бъде унищожен от увеличаващия се имунитет.

ВСЕКИ СУБТИП СЕ ОЗНАЧАВА С БУКВИТЕ Н И N

Възможни са около 150 различни субтипове – съчетания. Най-много субтипове има при птиците – те са филогенетично най-древният гостоприемник на грипните вируси и при тях инфекцията е чревна, а излъчителството – чрез фекалиите. При бозайниците – свине, хора и коне, циркулират само по 3-4 субтипа, а инфекцията при тях е главно въздушно-капкова. Отделните субтипове се различават напълно имунологично, но и в рамките на отделните субтипове има варианти (мутанти), които се различават значително.

През 1918 г. се разрази НАЙ-ТЕЖКАТА ГРИПНА ПАНДЕМИЯ ИСПАНСКАТА БОЛEСТ, КОЯТО ВЗЕ ОКОЛО 22 МИЛИОНА ЧОВЕШКИ ЖИВОТА През 1933 г. американецът Shope установи, че тази пандемия е била причинена от ”свинския” субтип H1N1. Всъщност, свинята е била винаги междинен гостоприемник между птичите и човешки субтипове и в нея са ставали обмени (реасортации) на отделни геномни сегменти между щамовете и са се появявали нови субтипове, които са причинявали нови епидемии. От 1918 г. субтипът Н1N1 циркулира с различна интензивност сред свинските стада в света, като причинява инфекции – от симптомни до сериозни респираторни заболявания. През 1992 г. в Дания се появи нов патогенен вариант Н1N1, който предизвика масови пневмонии в европейските ферми. И сред хората циркулират щамове на същия субтип. Така, през 1918 г. е циркулирал субтипът H1N1 (swine /Wiskonsin) 15/ 30 , през 1947 г. - H1N1AFM 1/47, а през 1977г. – H1N1A (USSR) 90/77. Сегашната поява на свински грип в Мексико не е съпроводена с подробна информация за свойствата и антигенната структура на теренния щам, нито пък за епидемичната ситуация в страната и Американския континент.

Затова МОЖЕМ САМО ДА ГАДАЕМ ЗА ПО НАТАТЪШНИЯ РАЗВОЙ НА ЕПИДЕМИЯТА Обстоятелството, че не се отнася за нов, неизвестен субтип, а за познатия Н1N1, ни успокоява малко, но ние не знаем колко значителни са различията между мексиканския щам и познатите вече Н1N1 . Съобщенията за заболели хора в Германия, Испания и други страни не изясняват дали става дума за новия щам или за старите известни ендемични щамове H1N1. Големите различия между смъртността от грипа в Мексико и САЩ вероятно се дължат предимно на остатъчния популационен имунитет срещу H1N1, който населението на САЩ притежава. Всъщност, основен проблем за по-нататъшния развой на епидемията е доколко съществува остатъчен популационен имунитет срещу H1N1 сред населението от отделните райони на света и доколко новият щам е действително нов. Обстоятелството, че епидемията от мексикански грип започва в началото на пролетта, подсказва, че вероятно климатичните фактори, както и използваната витаминна зеленчукова храна, ще смекчат протичането на епидемията. Затова ще спомогне и намалението на събирането на много хора в общи помещения (училища, превозни средства и др.). Грипните епидемии са протичали главно през зимния период. Освен това трябва да имаме информация върлува ли новият вирус и сред свинските стада в Америка и каква заболеваемост и смъртност причинява. Парадоксално е ако този свински грип не обхване и свинете. Многото не още известни факти и обстоятелства, които са свързани със свинския мексикански грип, налагат да се въздържаме все още и да очакваме не само добър, но дори и неблагоприятен развой. Мерките,които международните здравни органи препоръчват и провеждат, са целесъобразни но едва ли са достатъчни.

Едно ЛИПСВАЩО ЗВЕНО Е УСТАНОВЯВАНЕТОНА ОСТАТЪЧНИЯ ПОПУЛАЦИОНЕН ИМУНИТЕТ който предишните вируси са оставили, както сред населението, така и сред свинската популация. Това е валидно и за нашата страна, за да знаем в каква степен сме защитени. Нашата ветеринарна диагностика претърпя много съкращения и лишения, но сега трябва да се възползва от надвисналата опасност, за да възстанови своя потенциал. Що се отнася до специфичните терапевтични средства (амантадин, тамифлу, реленца и евентуално други) е уместно те да се контролират и разпределят от държавни органи, с оглед търговските компании да не вдигат безбожно цените им. Пречистени и концентрирани ваксини срещу свинския грип засега може да се произвеждат от няколко страни и компании. Нашата страна в миналото също имаше възможности чрез своите хуманни и ветеринарни институти за подобни производства. Не трябва да сме съвсем пасивни, а да се опитаме да разработим и да произведем, макар и малки количества, макар и недобре пречистени ваксини срещу Н1N1. [I%]Oт в. Гласът на фермера[%I]