Днес кашкавал от Украйна, утре - мляко от Япония

09-12-2003 г. Доживяхме времето българинът сам да избира дали да си купи кило кашкавал или кило пържоли. Тъй и тъй цените им почти се изравниха. Отделен е въпросът, че не са по джоба на повечето от средностатистическите нашенци. За средностатистическия пенсионер въобще не ми се мисли. На повечето от тях вече им е ясно, че както са минавали досега без мръвка, така от утре ще се лишат и от кашкавала. Ефектът на доминото, който вече петнайсета година мори родната ни икономика, обаче ще продължава. Дори ще се изражда, превръщайки се в безкраен порочен Кръг. Производителите ще искат по-високи изкупни цени, преработвателите пък ще надуват цените на едро, търговците прекупвачи също ще вземат своя пай от печалбата... И така стоката ще стига до купувача направо златна, а сметките ще показват, че е по-евтино да се достави от чужбина. Сега внасяме кашкавал от Украйна, нищо чудно утре пък да започнем да доставяме кисело мляко от Япония. Лошото е, че в подобна ужким пазарна война няма да има победители. Поне от българска страна. Освен може би малцината, замогнали се от безхаберието на държавата, водещо селското стопанство към самоунищожение. Без субсидии и експортни стимули, с орязан бюджет на аграрните научни институти и непукизъм към изконните български стоки.