Критични температури за лозите, възможни са повреди

Досегашните наблюдения върху сортовете лози, отглеждани в нашата страна, показват, че високодобивните и десертните сортове са по-слабо студоустойчиви. С относително по-висока устойчивост са сортовете Каберне Совиньон, Ркацители, Мискет червен, Ризлинг, Шардоне, Памид, Шевка и др. Към сортовете със средна студоустойчивост се отнасят Мерло, Мавруд, Широка Мелнишка лоза, Гъмза, Тамянка и др. Най-чувствителни на студ са Болгар, Суперран Болгар, Надежда, Плевен, Кардинал, Палиери, Димят, Юниблан и др. Директните сортове са с по-висока студоустойчивост от културната лоза.

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА РАЗЛИЧНИТЕ ОРГАНИ

Пъпките на слабоустойчивите сортове започват да измръзват при минус 16-17°С, а на тези с по-висока студоустойчивост - при минус 20-21°С. Пъпките на колтуците и резервните пъпки в зимното око издържат повече на студ от главните пъпки. Още по-висока е студоустойчивостта на черното око, ъгловите и спящите пъпки. Изброените особености в студоустойчивостта на отделните сортове и на видовете пъпки следва да се имат предвид при резитбата за възстановяване на лози, пострадали от силни зимни студове.

ПРЕДИ РЕЗИТБА УСТАНОВЕТЕ СТЕПЕНТА НА ИЗМРЪЗВАНЕ

В години като тази, когато са възможни измръзвания на лози, преди резитбата, задължително се установява степента на повредите. Тъй като по външен вид измръзналите очи не се отличават от здравите, се събират по 12-15 пръчки от основните сортове в насаждението. Те се оставят при стайна температура (18-20°С) поне две денонощия. След това с остро ножче се правят напречни отрези на очите и на пръчките. Когато са живи пъпките, зимните очи имат свежо зелен цвят, а ако са измръзнали - тъмнокафяв или черен. Така се установява процентът на загиналите главни и резервни пъпки в очите. Когато дървесината е засегната, тя също почернява. В зависимост от установения процент на измръзналите очи се коригира възприетото натоварване на лозите.