Пиперът е основна храна на българската трапеза

Пренасянето на пипера в България вероятно е станало в началото на 16 век по два пътя - чрез Унгария и по оживения тогава Средиземноморски път чрез Турция. У нас тази култура бързо се е наложила като основен зеленчуков вид. Българските градинари са изиграли важна роля за разпространението на пипера от една страна в друга, популяризирайки все по-широко начините на отглеждане и консумация, пише в. Гласът на фермера. Те са създали и усъвършенствали нови типични български сортове. Установява се, че българските пипери изгубват връзката си със своите американски родоначалници и при специфичните условия на нашата страна се оформят като ендемични форми с високо специализирани качества.

До този момент от род Capsicum L. могат да се различат пет култивирани вида пипер: C. baccatum, C. pubescens, C. annuum, C. chinense и C. frutescens. Освен тях са известни и много други диви видове от същия род. За създаване на прегледност в многообразието от форми, намиращи се в по-близки или по-далечни родствени отношения, през 1940 г. академик Павел Попов създава класификация на пиперите, разпространени у нас. Тя се основава главно на едрината и формата на плода.

БИОЛОГИЧНА СТОЙНОСТ Плодовете на пипера (сладки и люти) съдържат много ценни хранителни вещества - захари, целулоза, пентозани, хемицелулоза, железни соли, белтъчини, витамини, етерични и ароматни вещества, които придават така специфичния пиперов аромат и вкус. Най-ценната съставка на пипера са витамините: С, P, А, В, Е и фолиева киселина.

Плодовете представляват своеобразен поливитаминен концентрат. По съдържание на витамин С (в зависимост от сортотипа и зрелостта на плода от 50 до 400 мг%) пиперът се равнява на касиса и превишава почти всички зеленчуци, лимона и портокала. Този естествен антиоксидант се намира предимно в месестата част на плода, като количеството му е по-голямо при основата на плода, а по-малко във връхната част. Концентрацията на витамин С се повишава и достига своя максимум, когато плодовете са в ботаническа зрелост, а натрупването на витамин P завършва в техническа зрелост.

Много ценна съставка на червения пипер е каротинът (провитамин А). Съдържанието на каротин е в положителна корелация с оцветяването на плодовете. Установено е, че червените пипери съдържат 300 – 450 мг % рутин, притежаващ Рвитаминна активност, който действа против повишеното кръвно налягане и заздравява кръвоносните съдове.

От групата на витамин В, в плодовете на пипера се съдържат B1 – около 60мг% и B2 от 30 до 100 мг%. Сортовете, предназначени за производство на червен пипер за мелене, трябва да имат високо сухо вещество. То допринася за увеличаване рандемана при преработката и съдържанието на багрилните вещества. Последните се състоят от каротиноиди главно капсантин, който е около 10 пъти по-интензивно оцветен от останалите пигменти и има най-голямо значение за цвета на мления продукт. Приемът на 34 г (1/2 супена лъжица) млян червен пипер може да задоволи всекидневните нужди на организма от витамин А.

Съществуват изследвания, които доказват, че повишеният прием на този витамин намалява риска от рак и пиперът се препоръчва като терапевтичен агент. Лютивината се дължи на съдържанието на алкалоида капсаицин, който е неразтворим във вода, и варира в зависимост от сорта и условията на отглеждане (при засушаване на растенията лютивината се засилва). В най-нови изследвания се съобщава, че лютите чушки намаляват нивото на инсулина и глюкозата в кръвта.