За родина на троскота (Cynodon dactylon, L) се приема тропична Африка. В Европа това растение е типичен плевел, особено за страните от Средиземноморието. У нас той расте масово в равнинните части до 700 м надморска височина, а в по-южните райони – и до 900 метра.
Видът се нарежда между трите най-сериозни плевела в по-топлите райони на света. У нас той е плевел от първостепенно значение и е сериозен конкурент на културните
растения. Разпространен е масово в овощните и лозовите насаждения и в едногодишните култури.
Заплевелява също така люцерната, детелината, тревните смески и зеленчуковите градини, както и пасищата. Плевелът е междинен гостоприемник на причинителите на праховитата главня, моравото рогче, ленточната болест и на вджуджаването на ориза, ечемика и люцерната. Напада се и от нематодите.
Коренищата на троскота се отличават с голяма жизненост – откъснатите от тях части имат силна генеративна способност. Расте добре на сухи места, обикновено на песъчливи почви. Понася високите летни температури и при оскъдни валежи на такива места тревостоят не се разрежда. Не е мразоустойчив. Въпреки всички тези негативни оценки за това растение, то е и ценна фуражна култура. Сухото му вещество съдържа над 13 на сто протеин, почти 3 на сто мазнини, 41 на сто безазотни екстрактни вещества, близо 10 на сто пепел и над 32 на сто целулоза.
В южните щати на САЩ този плевел е основна фуражна трева поради много добрата си сухоустойчивост. Видът притежава и други добри качества – солеустойчив е, бързо зачимява терените, понася отъпкване и се използва успешно за затревяване на летища, стадиони, тенис кортове, паркови площи. Коренищата са богати на скорбяла и се ядат
охотно от овцете, а в народната медицина се използват като диуретично средство. При затруднено уриниране се препоръчва смес от троскот, коприва, ечемик, вратига, дъвка и вода.
Учени от САЩ (Тексас), са установили, че корените на троскота имат интересното свойство да изсмукват вода от почвата и да я пренасят към другите (несухоустойчивите) треви в тревния чим. Това им е дало основание троскотът, като средство за овлажняване, да бъде оценен по-високо, отколкото покриването на тревните
площи с тръби и разпръсквачи за капково напояване. Това стимулира работата по въвеждането на троскота като култура, където се разчита на добрите резултати от еге-
тативното размножаване чрез използване на отрези от подземните и надземните издънки, а също така и на пресаждане на чимове с различна големина.