Германски рецепти имат почва за наши печалби

20-11-2003 г. Даниела ДИМИТРОВА Наскоро Областната служба за съвети в земеделието в Плевен даде отговори на тези въпроси пред над 50 земеделски производители на семинар. Стана дума за известни по Европа, но по-малко популярни у нас и на нашата фермерска общност сафлор, рицин, камелина, крамбе, лен. Ст.н.с. д-р Йордан Ангелов от Института по растителни генетични ресурси в Садово обаче има богата информация и технологични знания, част от които поднася на аудиторията, а за останалите може да бъде търсен. Д-р Ролф Гауе като представител на фирма LEMBKE, която селекционира маслодайни култури в Германия, също набляга пред българите вече да помислят върху качествата и печалбата, която могат да извлекат от тях. Пред проявяващите интерес към темата д-р Ангелов разкри доста чувствителния дял на маслодайните култури в сеитбооборота в Германия. "Там се работи - каза той - по абсолютно стриктни технологии и има абсолютно големи изисквания към земеделските производители за тяхното спазване." Пред българската аудитория бе подчертано, че там не се говори толкова за качество, колкото за строго спазване на технологията. Германски фермерски сметки, субсидии, данък земя? •При интензивното земеделие на Германия от пшеницата фермерите са изчислили, че печелят по 50-100 кг/дка или това са 20-25 лв./дка, при рапицата например са калкулирали, че печелят по 50-60 кг/дка или това са също около 20-25 лв./дка. •В Германия се получават полагаемите субсидии от Евросъюза - за всички култури, които са субсидирани, е валиден квотовият принцип, т. е. производителите трябва да засяват определени култури в конкретно определени обеми, ако надвишат - не получават нищо отгоре. •Всяка година германските фермери оставят около 450 000 дка угар, за която всеки от тях получава по 30 евро на декар. С тези пари той прави задължително изораване и поддържане на почвата в чисто от плевели състояние, плаща си наемите, рентата, данъка върху земята, който е 1-2 евро/дка. •При въвеждането на новите технологии и механизацията се е стигнало до голяма безработица, експертът от Германия обяснява, че днес останалите без работа отиват в новите предприятия, които масово се създават за производството на биодизел. Що е то нетрадиционни маслодайни, как се отглеждат, какво искат... Алтернативни маслодайни култури за хранителни масла са соя, рапица, слънчоглед, палмово масло, памук, лен, а съпътстващите са фъстък и сусам. Нетрадиционните маслодайни са сафлор, рицин, камелина, крамбе, лен и черен и бял синап. Какво знаем и не знаем за агротехниката им. •КАМЕЛИНА, КРАМБЕ, ЧЕРЕН И БЯЛ СИНАП - те са от семейство Кръстоцветни. От тях се получава масло за технически цели. Те са с добра биологична пластичност, при тях се извършва ранна сеитба, в началото на март. Имат много неприятели, срещу които е необходимо да се пръска с подходящи инсектициди. Заплевеляват се, поради което се прилагат и хербициди, предимно почвени. Извършва се основно торене и подхранване с азотни торове. Вегетационният им период е от 70 до 95 дни. •САФЛОР или така наречената още ШАФРАНКА се използва за получаване на хранително масло. Добивите са 180-220 кг/дка. Съцветието се използва за багрило. Сеитбата се извършва рано напролет (в началото на март) на 60-70 см между редовете със сеитбена норма 1,0-1,5 кг/дка. Агротехниката е 80 на сто сходна с тази на слънчогледа. . РИЦИНА - това е култура, от която се получава уникално техническо масло, издържащо на температура над 200 градуса С. Сее се в началото на април. Изисква неутрални до слабо алкални почви. Не се напада от неприятели, дори от стопанските животни. Изисква по-богати почви, може да се полива 2-3 пъти, което значително увеличава добива. Прибирането на споменатите маслодайни култури става механизирано с комбайн. Д-р Гауе направи сравнение между рапичното и слънчогледовото масло в хранителната промишленост и подчерта, че рапичното е два пъти по-евтино от слънчогледовото. Според него екологичният резултат от използването на биодизеловото гориво в Германия вече е съществен, но това е друга тема. От ОССЗ в Плевен обещават чрез немски експерти да ни я разкрият. (от в. Фермер новият)