Полиглот отглежда осемдесет крави в Троянския Балкан

19-11-2003 г. Двама българи, живели повече от 20 години в Швейцария, ме водят при Атанас Атанасов разказва главният редактор на "Фермер новият" В. Рупов. Видели са за тези 20 години достатъчно швейцарски ферми за млечно животновъдство, но не крият възхищението си от кравите, от оборите, от доилната инсталация и най-вече от хигиената на тази българска ферма. Кравите са толкова чисти, сякаш са спали в кревати, доилната инсталация "Де Лавал" се дезинфекцира със специални препарати след всяко доене, а родилното отделение - то си е истинско АГ, блести от чистота. Моите хора си тръгват оптимистично настроени с вяра в светлото бъдеще на българското млечно говедовъдство: хич да не ни пука от швейцарците и от Европейския съюз, не сме по-лоши от тях! Само няколко минути по-късно, вече в кабинета на Наско, потъвам във вонящото блато от проблеми, в черната безперспективност на подотрасъла. И зад всичко това стои... един не знам доколко точен извод, който направих след края на нашия разговор. Никога не се започва с край, но в случая този край е начало. Началото е положено от кратунковците, които изработиха закона за земята и най-вече неговите философски основи (жалко, че тогавашният президент бе философ). Наистина има нещо сбъркано. Земята се разглежда просто като категория собственост + справедливост, т.е. всеки си връща бащините ниви и започва да печели от това (така се дава възмездие на историческата несправедливост, т.е. идиотската колективизация), а не като категория средство за ефективно земеделие, от което трябва да се печели. Не само пари, а и борбата с конкуренцията. С моя извод - дотук. Сега към фактите, т.е. към разказаното от Атанас Атанасов, към неговите анализи и обобщения. Всеки, който може да мисли, да си направи извод сам за себе си. От международната търговия към фермерството Наско е завършил международни икономически отношения в Москва през 1987 г. Започва работа като млад специалист в "Пимекс", фирма, отделила се току-що от "Родопа импекс". Занимава се с износ на едър рогат добитък за Ливан. Ливанците искали само сименталски говеда. Оттогава той опознал и обикнал тази порода. През 1989 г. трима колеги напуснали и направили своя фирма. През 1992 г. решили, че хляб има и в земеделието и когато започнала ликвидацията на ТКЗС, внесли от Германия бременни юници от породата Симентал. Напук на безконтролния износ на добитък. През 1995 г. тримата съдружници разбират, че е безсмислено да се занимават с международна търговия - правилата на играта загрубяват, защото ги налага мафията. Контрабандата, подкупите, тъмните сделки не са по вкуса на дипломирания търговец, който владее четири чужди езика - френски, английски, руски и полски. - Трябваше да си много луд или да си мошеник - казва Атанасов, - за да се занимаваш с международна търговия, това на практика не е търговия. След време тримата се разделили, фермата в село Бели Осъм останала на Наско. Постепенно, година след година чрез собствено възпроизводство стадото достига 79 крави, 14 юници и 28 подрастващи женски телета. Мъжки той не държи, продава ги още на десетия ден, за да не губи мляко (като професионалист знае, че специализацията е в основата на печелившото фермерство). Още навремето заедно с кравите купили млад 14-месечен бик. - Струваше 6000 долара, въпреки че още не беше доказал възможностите си - спомня си фермерът, - но само кръвта му германците оценяваха толкова. Те продадоха кръв, а не готов бик. И до днес Наско не изневерява на принципа си: "Или само най-доброто, или нищо". Днес той купува семенна течност от фирмата "Селект", и то не от който и да е бик, а от първенеца на Европа бика Румба. На практика от 1995 г. той с търговия не се занимава. Интелектът му подсказва, че до този момент фермерството му е дилетантско. И започва да учи. Днес го дават за пример, но той не толкова от скромност, колкото като човек с точна професионална преценка, казва: "Има и по-добри от мен.". Качеството - дамоклевият меч на българското млекопроизводство - Днес млечният баланс на държавата се попълва от дребни собственици, които отглеждат по 1-2 крави - Наско има ясна представа за състоянието на подотрасъла и смята, че трябва да се разглеждат неговите проблеми, а не да се въртим около одисеята на една ферма, пък и била тя толкова добра, каквато е неговата. - Тези дребни производители - те не могат да се нарекат фермери - със сигурност произвеждат над 80 процента от млякото в България. Това мляко не подлежи на никакъв контрол, хигиенните норми са непостижима величина. Самият собственик никога не е правил разчети за себестойността на продукцията, за собствения си труд, за фуража, който сам произвежда, а той не може и да ги направи. И за него е добре дошло, когато някоя измислена мандра му изкупи тубата с млякото. В скоби ще посоча, че в България има около 500 мандри. Замисля ли се някой, че това е страхотен проблем? В една държава, в която има 200 000 говеда, мандрите са 500! И започва взаимно надлъгване. Мандрите мислят, че купуват от дребния собственик мляко, а той мисли, че млякото му се плаща. Вместо да се поучат от опита на големите европейски преработватели, които вече са стъпили и в България като "Данон" например, българските мандраджии гледат да изстискат и последното, което фермерът има И затова се получава парадоксът мляко от 22 до 25 стотинки. Ако съществува държавна стратегия за млекопроизводството, това не може да се случи. Против праговете в цените на млякото съм, това не е пазарно. Но ако имаше държавна политика, щеше ли да се допусне безконтролният и незаконен внос на сухо мляко - дори от Украйна, допреди два месеца? Изобщо никой не се замисля, че не можем да говорим за никакъв млечен баланс, след като над 80 на сто от млякото се добива в стопанства с 1-2 крави. Рано или късно изкупуването на това мляко ще бъде спряно. Санитарно-хигиенните норми, които ще ни наложи Европейският съюз, ще предизвикат небивал срив, за който нашите управници или не мислят, или съзнателно прикриват. Това няма да бъде срив, а катастрофа защото ако приемем факта, че днешното ни производство на мляко е единица, след време ще стане 0,2 процента. Масово ще фалират и мандрите, които със сегашната си политика сами режат клона, на който са стъпили. Това ще бъде благодарение на политиката им на ниски изкупни цени. Нека да фалират! Днес навсякъде се тръби, че покупателната способност на населението е намаляла, то не можело да купува качествени, но все пак по-скъпи продукти. Ако погледнем от друга гледна точка - например качеството на храната, измерено в калории и пр., ще се види, че евтиното излиза по-скъпо, да не говорим, че едно е да ядеш качествена храна, друго е да си тъпчеш стомаха с боклуци. Питам го под въздействие на тези констатации, какви са прогнозите му за оцеляването на дребните собственици и на малките мандри в близките години до евентуалното ни приемане в Европейския съюз. - Масови фалити. Не искам да прозвучи грубо, но не виждам бъдеще за дребните млекопроизводители с 1-2, че и с десетина крави Ще фалират масово и мандрите, които преработват по 2-3 тона дневно. Не мога да разбера, как тези хора не проумяват, че разходите им по преработката са твърде високи, транспортът им е твърде скъп. Те завишават себестойността на продукцията и това кара мандраджиите да държат ниски изкупните цени и да влагат боклуци в производството като сухи млека и така да вържат някак баланса. Според Наско у нас се води някаква политика, защото това, което се прави, не може да се нарече политика, която е в ущърб на млекопроизводителя. Тази политика се подкрепя активно от Съюза на млекопреработвателите начело с неговия председател Димитър Зоров. Израз на тази псевдополитика например е, че преди 7-8 месеца със заповед на МЗГ бе определено изкупуването на млякото да става по категория сух безмаслен остатък (СБО). Като се има предвид, че години наред у нас, а и в Западна Европа, селекцията се е водила по направление млечност с маслен градус и по-високо съдържание на протеин, изведнъж осъмваме, озарени от СБО. Това е трик, с който преработвателите снижиха разходите по изкупуването на суровината. Но за тях това е пирова победа и от нея те плодове дълго няма да берат. - Това, което беше направено - дава оценката си Наско, - е жив обир на производителя. Това е само в интерес на преработвателите. Но "Данон" не последва техния пример, което говори много ясно, кой се занимава със сериозен бизнес и кой прави далавери на гърба на производителя. Не ми се ще да се връщаме отново към края начало, но нима ниската ефективност на животновъдство не беше заложена именно с онова начало, с пародията, наречена закон за земята? Коя ще е ефективната ферма днес, утре, какви са фермите в Европа, които оцеляват на жестоката конкуренция, питам Наско. - Преди 11 години, когато купувахме кравите от Германия, в Бавария - провинцията, от която ги взехме, средната добре организирана високомлечна ферма имаше между 30 и 50 крави. Днес се забелязва процес на окрупняване. Точни цифри не мога да дам, но правя изводи от техниката, която се предлага. Доилните зали, доилните инсталации стават все по-големи и по-скъпи. Толкова скъпи, че дори и с 30 крави трудно могат да се изплатят, независимо че в Европа кредитите са дългосрочни, че лихвеният процент е много по-нисък от нашия. Такива съоръжения са непостижими дори за средния ни фермер. И тук попадаме отново в омагьосан кръг - искат от българските фермери да спазват европейските норми, а, от друга страна, не им осигуряват възможност да го сторят. Ние и без това сме достатъчно изостанали, трябва много да бързаме, времето ни е ограничено. За мен ферма с 30-40 високомлечни крави в България ще бъде печеливша, все някак ще устискат и фермите с по 20-ина крави, но повтарям, дребните са обречени. Те няма да имат средства да си купят хладилни вани и модерни доилни инсталации, няма да има кой да изкупи млякото им. Ще могат да го ползват за домашна консумация. В следващия брой: Защо да произвеждаме качествено, когато производството на качествено мляко не се стимулира - държавните субсидии в тази насока са замазване на очи. Хаос в селекцията, хаос в браншовите съюзи, хаос в науката, перспектива - неизвестна, защото никой не знае накъде ни водят управниците с потайните си разговори с ЕС.