Късните плодове на мушмулата

Родината на мушмулата е Кавказ, откъдето тя се разпространява из цяла Европа. В България мушмулата може да се намери навсякъде из страната, но изключително като единични дървета. Мушмулата, подобно на дюлята, е средно развито дръвче или храст и достига до 3-4 м. Листата са едри, по долната страна силно мъхести. Характерно за нея е това, че също като дюлята в началото на пролетта развива къси леторастчета на върха с цветни пъпки. Цъфти късно затова почти не страда от пролетни застудявания. Чашката на плода е много характерна. От нея се запазват листенцата, които образуват широк венец. Плодът е изострен към дръжката и я обхваща с плодното месо. Семената са обхванати от самото плодово месо. Те са много твърди и трудно се отделят от него. Плодовете обикновено имат по- светло или по-тъмносивокафява кожица, грапава, твърда и жилава. Плодовото месо е бяло. При беритбена зрелост то има силно тръпчив вкус, поради което е невъзможно да се консумира. След като престои, в него започва благородно гниене, както у дивите круши, и получава приятен вкус. Сега е времето, в което можете да приберете реколтата си от мушмули. Сланите, които попарват плодовете, подпомагат процеса на благодорното гниене в тях.
Мушмулата има голямо стопанско значение. Може да се засажда и покрай каналите, в неизползвани ъгли, при неправилни блокове и др. Подходяща е за крайните редове в полезащитните насаждения.

Вирее на всякакви почви
Мушмулата е крайно невзискателна. Вирее добре при умерен климат и на всякакви почви, ако не са крайно бедни и чакълести. По–добър резултат дава на по-богати почви. Ако разполагате с по-богати и свежи почви, то тогава можете да отглеждате мушмулата, присадена върху дюля. Когато обаче лехите ви са сухи и с по-малко хранителни вещества, можете да използвате присадена върху глог фиданка. Една от слабостите на това присаждане обаче е, че при застаряване на растението, присадената мушмула може да се отцепи в мястото на спойката.
Сортовото разнообразие при мушмулата е твърде малко. Разделението се прави главно според едрината на плода. Има едроплодни и дребноплодни мушмули. Дребноплодните обикновено са по–родовити и храстът е по–силно растящ. Едроплодните дават по–малко плод, но месестата им част е повече и храстът има по – слаб растеж.