Фитосанитарният метод е един от най-древните и прости методи за борба с вредителите. Той е насочен към унищожаване и свеждане до минимум на количеството на зимуващите форми вредители, с които те се запазват и пренасят за следващи години. В него са включени мерки с отрицателно влияние върху развитието, масовото размножаване и разпространение на насекоми, акари и причинители на болести, което води до намаляване на популациите им в природната среда.
Фитосанитарният или културно-стопанският метод включва:
- организационно-стопански мерки;
- агротехнически мерки.
От организационно-стопанските, важно значение има унищоването на остатъците от старите растения. Тази практика е известна от античността. Тя е свързана с опазването на културните растения от същите тези вредители. И до днес не е загубила значението си - с нея се спестяват много труд и средства и природата се опазва от химически замърсители.
Знае се, че повечето от причинителите на болести са приспособени да преживяват най-добре в живи растителни тъкани. Ако им се отнеме тази възможност и попаднат свободни в почвата, голяма част от тях загиват поради неуспех в конкуренцията им с живите в нея други непатогенни микроорганизми. А пък унищожаването на старите растения отнема на вредителите изобщо защитата им срещу неблагоприятните въздействния на околната среда. Примерно галовите нематоди са силно чувствителни на засушаване. Ако заобикалящата ги коренова система и други тъкани загинат, те са изложени на изсушаване от действията на вятър, слънце и екстремни температури. Вирусните частички, причиняващи голям брой болести (съпроводени с трудности в борбата с тях), също остават безжизнени скоро след отделянето им от живата тъкан.
Oт в. Гласът на фермера