05-11-2003 г. Едно от направленията в провеждането на аграрната реформа в България е свързано с изграждането на единна база данни за земеделските земи в страната. Система АЛИС, която е разработена точно за такъв вид събиране и обобщаване на данни, започна да работи от началото на годината. Във всяка от 28-те областни дирекции “Земеделие и гори” работят специалисти, чиято дейност е пряко свързана с АЛИС. До края на годината тече пробният период на системата, но досега почти не са открити пропуски нито в разработената систематика на работа, нито в софтуера. В хода на работата се изчистват някои чисто технически неточности. От следващата година започва работата и по следващия етап от възможностите, които АЛИС предлага за агропазарна информация. За направеното до момента в Плевенска област разговаряме с Преслав Гайдарски, старши експерт в Областна дирекция “Земеделие и гори” и системен администратор на АЛИС в Плевен, пише в. Посредник. - Г-н Гайдарски, сравнително новата система за агропазарна информация АЛИС все още е в пробен период, но работи на пълни обороти. Обобщихте ли вече актуализираната информация за деветте месеца на тази година? - Да, изтече деветмесечието и Областна дирекция “Земеделие и гори” в Плевен предаде актуализираната информация в Министерството на земеделието и горите. Може би трябва да уточня, че на всеки три месеца или на всеки 100 промени в собствеността или начина на ползване на земеделска земя - сключен или прекратен договор, купена или продадена земя или друг вид промяна, общинските служби “Земеделие и гори” са длъжни да предадат в областната дирекция актуализираната информация. Това означава, че ние сме получили тяхната информация, обработили сме я, въвели сме данните и обобщената информация сме изпратили в аграрното министерство. - Кога очаквате в системата да бъде обхваната 100 процента от земеделската земя в страната? - За Плевенска област мога да кажа, че вече цялата информация за отделните общини се намира в базата данни в Областната дирекция “Земеделие и гори”. Тоест, ние имаме пълна информация за всички землища на територията на Плевенска област. За страната като цяло ми е малко трудно да говоря, но, когато аз предавах нашата информация в София, от 28-те области в страната обобщени пълни данни бяха предали колегите от 12 области. До края на годината в чисто технологичен план от Плевен към аграрното министерство ще подадем още веднъж актуализирана информация. До това време се очаква и другите области да подадат такава информация. Това на практика означава, че до края на годината в Министерството на земеделието и горите ще бъде събрана базата данни за земеделските земи на територията на цялата страна. Не трябва да забравяме, че все още АЛИС е в пробен период и до края на годината очакваме всички етапи от събирането и предаването на информацията да бъдат изчистени. - Каква е конкретната помощ, която вие можете да окажете на собствениците или стопаните на земеделски земи? - Най-елементарният пример касае арендаторите, които стопанисват и обработват земеделски земи в няколко землища в различни общини. Те идват при нас и чрез базата данни, която е събрана в АЛИС - карти, справки, регистри - от нас получават пълна справка за интересуващите ги имоти. Преди да заработи тази система беше необходимо те да ходят във всяка общинска служба “Земеделие и гори” по местонахождението на обработваните от тях земи. Сега тази информация е при нас и спестява време на стопаните. Разбира се в цялостния процес активно участват и експертите от общинските служби, тъй като те са тези, които непрекъснато актуализират информацията за всяка отделна община. - Ще могат ли да получат информация при вас хората, които се интересуват от земеделска земя, която е в друга област? - Да, абсолютно. Информация от Ловеч, Враца, Бургас, София или от която и да е област ще могат да получат заинтересованите от Областната дирекция в Плевен. Технологично за обмяната на информация е необходим един телефон и информацията може веднага да бъде получена при нас. - Ще давате ли информация на несобственици на земи? - Всъщност това е основната идея за създаването на програмата, чието название е “Подпомагане на пазара на земя в България”. В крайния етап от разработването на системата във всяка от областните дирекции ще има актуална информация по всяко време. В момента вече имаме основата - какво имат собствениците на земеделски земи. Следващата стъпка е да съберем актуална информация за това какво искат да правят тази земя нейните собственици. Тук ще припомня, че декларациите, които собствениците или ползвателите на земеделски земи подаваха по чл. 69 и чл. 70 от правилника за прилагане на Закона за стопанисването на земеделските земи в общинските служби, имаха за цел да дадат по-ясна картина каква част от земеделската земя се стопанисва от самите собственици, каква част е отдадена под наем или под аренда, каква е частта на земите, от които никой не се интересува, макар тя на практика да се обработва. - Какъв е процентът на пустеещите земи? - Не мога да кажа за страната в проценти, но тенденцията през последните години е пустеещите земи прогресивно да намаляват. Това е валидно в много висока степен за Плевенска област - пустеещите земи са много нисък процент. Разбира се, тепърва предстои това да бъде уточнено в аграрния ни доклад, който вече подготвяме, но сме категорични, че през последните 3-4 години пустеещите земи в Плевенско намаляват. Дори на места се наблюдава обратното - има недостиг на земя, което създава много сериозни проблеми на арендаторите. В Долни Дъбник, в Левски, в Пордим, а и в някои други общини в региона, земя просто не достига. Разбира се, има и общини, в които има земя, която все още чака някой да започне да я обработва. Надяваме се, че арендаторите ще проявят интерес към тази земя, когато при нас бъде селектирана и обобщена информацията за нея в системата. Разговаря Ваня ПЕТРОВА, вестник Посредник