Как да си направим инкубатор

През последните няколко години се увеличи интересът на много птицевъди към люпенето на пилета за лични нужди в малки фабрични или самоделни инкубатори. Интересът е насочен не само към технологията на люпене, но и към конструктивното изпълнение и необходимата техника и оборудване. Липсата на достатъчно специализирана литература и информация по тези въпроси често ги принуждава да задават въпроси като: могат ли да използват домашен хладилник за направата на инкубатор; ако са от дърво, какъв да бъде материалът; задължително ли трябва да има термометри и влагомери; как да се регулират температурата и влажността; откъде се доставят контролните уреди и други.

Нашият съвет е да се обърнат за помощ към специалистите по люпилно дело към птицекомбинатите, където нагледно биха могли да добият представа за устройството на инкубаторите, въпреки че повечето от тях са с много високо ниво на технологично изпълнение. В някои ОКС също има специалисти, които дълго време са работили в люпилните и могат да бъдат полезни на птицевъдите.

Изкуственото люпене на яйца е свързано с комплекс от условия и процеси, при които те са поставени през целия процес на инкубиране и люпене. Целият технологичен процес е установен напълно при различните системи инкубатори и трябва да се спазва. Установените режими на инкубиране и люпене спомагат за най-оптималното протичане на физиологичните процеси и на морфологичните изменения в ембрионите (зародишите) по време на тяхното развитие и люпене. С това се постига възможно най-високият процент люпене при оплодените яйца. Съчетаването на отделните условия в режима на инкубиране и люпене зависи от системата на инкубаторите или по-точно – от разположението на техническите средства в тях.

В зависимост от конструкцията им се различават две основни системи инкубатори – плоски и шкафови. Шкафовите от своя страна са конструирани като шкафови, барабанни, люлкови, тунелни и пр., като се усъвършенстват постоянно.

ПЛОСКИТЕ ИНКУБАТОРИ намират по-голямо разпространение през първите години на миналото столетие. Любителите птицевъди се интересуват от тях и внасят различни модели от някои страни от Европа. Повечето от тях са, така да се кеже, портативни и побират от 30 до 100 и повече яйца. Все повече се произвеждат ШКАФОВИ ИНКУБАТОРИ за малките стопанства с капацитет от 100 – 300 до няколко хиляди яйцеместа.

На начинаещите в тази дейност обръщаме внимание на няколко условия, от които зависи люпенето.

На първо място е ТОПЛИНАТА. В съвременните системи инкубатори при непрекъснато зареждане и люпене през три или шест дни в инкубаторите се поддържа постоянна температура от 37,7 или 37,8 градуса. В плоските инкубатори се поддържа температура около 38,5, рядко до 39 градуса според предписанията на производителите им. Това се дължи на обстоятелството,че отоплителните тела се намират в капака, или под капака на инкубаторите. Те загряват горната повърхност на яйцата до около 38 – 38,5 градуса, а в долната повърхност тя е около 37 градуса. Така в средата на яйцата се поддържа оптималната температура от 37,7 – 37,8 градуса.

ВЛАГА. При изкуственото люпене се държи сметка за т.нар. относителна влажност, която дава преценка за количеството водна пара, която може да поеме въздухът при определена температура или наличността й в момента. През всичките 21 дни от люпенето на кокошите яйца се поддържа определена относителна влажност. През първите три дни относителната влажност може да бъде (при една партида яйца в инкубаторите) 70-85 на сто; до 18-тия ден – 50-65 на сто и при начукване на черупката и люпенето от 19-тия ден – 65-70 на сто.

Когато се инкубира само една партида яйца в средата на инкубационния период (8-11 ден) влажността може да се намали до 50 на сто с оглед да се усили изпарението на водата през порите на черупката, за да се намали течността в алантоиса и той да се затвори по-лесно и по-бързо.

През последните дни на инкубацията се повишава температурата на ембрионите поради засилване на белтъчната обмяна от яйчевото съдържание към нарастващия ембрион. Увеличаването на влажността през този период ускорява топлоизлъчването и предпазва ембрионите от прегряване и загиване. С други думи, стойността на относителната влажност влияе върху развитието на зародишите. Необходимата относителна влажност се постига по два начина – чрез изпаряване на водата от ванички, поставени на дъното на инкубатора, като се загрява от топлия въздух, или като се загрява с помощта на отоплителни тела с електрически ток с мощност 200-300 вата според обема на инкубатора.