Предсеитбеното прилагането на добри земеделски практики води до качествена сеитба

Предстоящата сеитбена кампания на есенниците е в разгара на усилена подготовка. Зърнено-житните култури заемат основна част от обработваемите земеделски земи в страната. Това означава че пшеницата и ечемика в най-голяма степен са определящи за икономическото състояние на българското земеделие и в часност на бълтгарските земеделски производители. Във връзка с това, отговорността за правилната предсеитбена подготовка на площите е от голяма важност. Доброто физиологично и здравно състояние на посевите се определя от навреме и качествено проведените агротехнически практики, предшестващи сеитбата, както и самата сеитба.

• Спазване на подходящо сеитбообращение

То има голямо значение за унищожаване на голям брой патогени, които остават в почвата – основно болести засягащи кореновата система, почвообитаващи неприятели, плевелни семена и други. Необходимо е да се избягва повторно засяване на есенници на площи с доказано нападение от обикновена полевка и обикновен житен бегач.

• Добра обработка на почвата

Тя осигурява нормални условия за покълване и поникване на семената и развитие на растенията. Добрата подготовка се изразява в осигуряване на твърдо легло и мека завивка на семената.

• Балансираното минерално торене

Основен фактор за получаване на високи и качествени добиви е балансираното торене с основните хранителни елементи. Комбинираното торене с азот, фосфор и калий повишава устойчивостта на растенията към стрес и нападение от вредители.

• Избор на подходящи сортове

Препоръчително е в едно земеделско стопанство да се засяват най-малко 2-3 сорта, които да са с по-висока сухоустойчивост, устойчивост към икономически важните болести, високодобивни и с добри хлебопекарни качества. Правилно изградената сортова структура, съобразена със сеитбообращението води до намаляване използването на химични средства.

• Оптимален срок на сеитба

Спазването на оптимален агротехнически срок за сеитба има важно значение за растежа и развитието на растенията, устойчивостта им на ниски температури и нападението от болести и неприятели.

- Ранната сеитба създава условия за нападение от житни мухи, листни въшки, цикади, ранни заразявания от брашнеста мана и други. Една част от неприятелите се явяват преносители на вирусните болести по пшеницата и ечемика.

- При късната сеитба растенията не успяват да се вкоренят добре, по-лесно измръзват и изостават в развитието си. Земеделски производители трябва да се придържат към оптималните срокове за сеитба, които за Североизточна България са от 25.09 до 30.10. за пшеницата и от 05 до 15.10 за ечемика, а за Южна България – 1.10-5.11 за пшеницата и 10-20.10 за ечемика.

• Спазване на оптимална посевна норма и дълбочина

Оптималната дълбочина за сеитба на житните култури е 4-6 см. Равномерната сеитба последвана от валиране са важни условия за дружно поникване, добра гарнираност на посевите и повишаване на устойчивостта им към болести и неприятели. Високата сеитбена норма е предпоставка за сгъстяване на посевите, което от своя страна води до нападение от брашнеста мана, ръжди и други.