18-08-2008 г. Мая Асенова Повече от две седмици страната ни се тресе от истинска млечна война. Фермери от цялата страна се вдигнаха на протести, за да защитят поминъка си и животновъдството като цяло от гибел. Сред тях обаче не бяха свиневъдите. Дали защото е по-трудно свинете да се изкарат по пътищата или все пак има надежда за оцеляване? Оказва се, че и свиневъдството гъмжи от проблеми. Изкупната цена, която се дава за килограм живо тегло – 2,80-2,90 лв. без ДДС, е крайно недостатъчно. Затова броят на свинете намалява - няма как с тези пари при двойно поскъпване на фуражите да се вържат двата края. В България се произвеждат около 30 000 тона свинско месо. Нуждите обаче са над 100 хиляди тона. Седемдесетте хиляди тона, които не достигат, се внасят от вън. Месото е нискокачествено, но като че ли българинът малко се интересува за качеството на храната, която консумира. - Госпожо Бъчварова, след гръмове и трясъци при птицевъдите, животновъдите и млекарите, при зърнопроизводителите и мелничарите, единствено при вас, свиневъдите, има спокойствие. Какво става във вашия подотрасъл? - То от толкова много протести е трудно да се чуе и нашият глас.Свиневъдството в България е изпаднало също така в много тежко положение, както между впрочем и останалите браншови организации. Броят на животните намалява с много голяма бързина – от началото на 1990 година досега свинете в България са намалели около 5 пъти и сега са под един милион. Не виждам никакви симптоми на съживяване на подотрасъла, които да ме направят по-оптимистично настроена. Освен ако държавата не се намеси вече съвсем сериозно и отговорно за спасяване на цялото животновъдство в страната, имам предвид говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството, птицевъдството и т.н. Засега обаче такава тенденция не се забелязва. - Какви са вашите основни проблеми в момента? - Основният проблем на свиневъдите е свързан с изхранването на животните. Фуражите през миналата година бяха много скъпи, а те са основната храна за животните. Причините ги знаем, но в селското стопанство, в случая в животновъдството трябва да има готовност при всяка една ситуация. А в нас не е така. Ние произвеждаме около 30 000 тона свинско месо, а ни е нужно над 100 хиляди тона. Останалото месо се внася, но за неговото качество няма да говоря, в по-голямата си част то е под всякаква критика. С некачествени меса се произвеждат голяма част от нашите колбаси, но по този въпрос не се говори много. Казват, че е скъпо да се работи с качествени меса, имам предвид основно свинско и телешко или говеждо. Очевидно няма сближаване на интересите на всички животновъди в страната. - Без субсидия май няма да се промени нищо. - Така е, но за съжаление при нас няма нищо сигурно. Поне така е било досега. - Но от ДФ „Земеделие” обявиха, че за първи път свиневъдите, които произведат и предадат първокачествена продукция, ще получат по 20 лева субсидия за животно. Това не е ли успокояваща вест? - Нека първо да разберем как ще се процедира при определяне на качеството на месото. Защото цената на свинското месо за килограм живо тегло варира от 2,80 до 2,90 лева без ДДС. Това за нас е ниска цена, тя не ни задоволя, при нея няма възвръщаемост на вложените средства. Досега свиневъдството не фигурираше в никаква финансова линия за субсидиране. Питали сме всички министри, които се изредиха напоследък, но отговор няма. - И все пак има и една добра новина – от 1 август българското свинско месо отново излиза на европейския пазар. - Това наистина е добре и ще окаже благоприятно влияние за развитието на свиневъдството. Ние отново се връщаме на европейските пазари, така както е било години наред. Това е решение на Земеделската комисия на Евросъюза. Сега очакваме и втората много важна стъпка – разрешаване на износа на живи животни. Това може да събуди интереса и нашите фермери и да се стигне до увеличаване на броя на животните. Нашето желание и стремеж трябва да бъде в страната да се произвежда повече от половината свинско месо, което се консумира от българите.