Торенето с фосфорни торове преди основната обработка на почвата има най-голямо значение за получаване на висок добив поради факта, че фосфорът способства за увеличаване на големината и броя на грудковите бактерии. Двете форми пролетен и зимуващ грах са азотфиксиращи култури, които при благоприятни условия могат да фиксират до 150 кг/ха-1 азот и да натрупат в почвата до 45-70 кг/ха-1 чист азот, като зимуващите форми образуват с 1,22 пъти по-голям брой грудки в сравнение с пролетните сортове.
Сеитбата на пролетния фуражен грах може да започне от втората половина на февруари и да приключи най-късно до средата на март. Срокът е в зависимост от възможността за работа на полето през този сезон. Но закъснението със сеитбата му се отразява изключително негативно, особено ако той се отглежда за семена. Това е така поради високите изисквания на граха към почвената и въздушната влажност, а при закъсняване със сеитбата най-често посевите страдат от късните пролетни засушавания.
Сеитбената норма на граха е в зависимост от това дали производството е за семена или за зелена маса. Най-подходящата сеитбена норма при граха е от 80 до 120 кълняеми семена на квадратен метър. По-малката норма е при производството за семена, а по-голямата при производството за зелена маса. Тя е в зависимост и от едрината на самите семена и тяхното относително тегло и се движи от 20 до 25 кг/дка. В случаите, когато грахът се сее за зелена маса под покров с друга култура, се използва по-малката посевна норма. При сеитбата под покров най-често се използват житни култури като овес, пшеница, ръж или тритикале.
Важен аспект е плевелоподтискащата способност на културите. В проучванията на алтернативни методи и средства за борба с плевелите важно място заемат и някои агротехнически мерки - обработки на почвата, гъстота на посева, срок на сеитба, торене и др. От съществено значение е също така и повишаване познанията относно биологията на плевелите, популационната им динамика и промените в плевелните асоциации. Съвременните агроекологични условия изискват усъвършенстване на методите и средствата за борба с плевелите, като съставна част на интегрираната система. В зависимост от степента и вида на заплевеляването загубите на зърно могат да достигнат и до 50 процента.
Грахът се характеризира и с по-слаба устойчивост към хербицидите, поради което наборът от тях е силно ограничен. В разработените на този етап схеми е установено, че интегрираната борба е най-успешна при съчетаване на агротехническите дейности със селективни и ефективни хербициди. От в. Гласът на фермера
