Какво ни дават пчелите

13-10-2003 г. Продуктивността на пчелите зависи от много фактори - природоклиматичните условия, особеностите на района, в който са разположени пчелите, наситеността на района с пчели, състоянието на пчелните семейства и др. Въпросът е какво количество пчелни продукти могат да се получат при обективно дадени условия и полагани грижи за развитие на пчелина. В изложението аз ще разкажа главно какви мерки съм предприемал при отглеждането на пчелите през изминалата 2002 г. и какви резултати съм получил. Още в началото трябва да кажа, че продуктивността на пчелите през даден период (година) зависи както от извършената работа през предходната година като например племенната работа, така и от взетите мерки през текущата година за подготвяне на пчелите за медосбора. Известно е, че удовлетворителна по обем продукция може да се получи при силни семейства (с много пчели) и богата паша, пише сп. Пчеларство. Ние сме длъжни да вземем необходимите мерки за развитие на пчелите, а качеството на пашата зависи основно от природните фактори. Но се знае също, че силните семейства никога не остават без продукция (стокова). В началото на април 2002 г. имах 29 редовни кошера и 5 резервни нуклеуса. Половината от майките бяха млади Направих основен преглед на всички семейства и отстраних установените нередности. Извърших и друга неотложна работа. В два от кошерите нямаше пило, което означаваше, че нямат майки или, ако са имали, те са станали негодни за снасяне на яйца. Придадох им по едно от добре презимувалите нуклеусчета. Други два от нуклеусите, които също бяха презимували добре, прехвърлих в големи кошери (след изискващото се почистване и дезинфекциране). Останалото нуклеусче присъединих към другото нуклеусче в кошера, тъй като майката беше вяла и слаба. Кошер № 6 имаше проблеми с майката и не се разви навреме. Така за нормално участие в медосбора останаха 30 (тридесет) пчелни семейства. Свалих мишепредпазителите, оправих прелките, поставих хранилките (добре измити и дезинфекцирани със сода каустик), третирах срещу акарите, почистих дъната на кошерите. Към 15 април извадих затоплящите рамки (празни рамки, увити с вестник) и разширих гнездото с медови и празни пити. Сложих и строителни рамки. По това време вече има търтеево пило, а тези рамки позволяват майката да задоволи инстинкта си за производство на търтеи, без да се заемат площи за търтеи в другите пити. Освен това строителните рамки, както е известно, служат и за борба с акарите Към 20 април поставих и рамки с восъчни основи. По-нататък гнездото постепенно се разширяваше, като на мястото на преградните дъски, а след спиране на градежа и на мястото на строителните рамки, се поставяха изградени пити и рамки с восъчни основи. Така гнездото се обновява с нови пити, а майката безпрепятствено снася яйца. От решаващо значение е наличието на достатъчно храна (мед и пчелен прашец) в гнездото. Когато медовите запаси намалеят и няма на разположение пчелен мед, на пчелите се дава захарен сироп. Освен за задоволяване на хранителните нужди на пчелите сиропът е и ефикасно средство за стимулиране снасянето на яйца от майката. Вземат се също мерки за осигуряване на необходимите белтъчини на пчелите (натурален прашец или заместители на прашеца). В началото на май се прекратява всякакво третиране с химически препарати. Към 15 май се прави цялостен преглед на семействата преди поставянето на магазините. Понякога, ако времето не позволява, тези прегледи се правят и след поставянето на магазините, но обезателно трябва да се направят, за да се отстранят евентуални нередности. Така се завършва подготвителната работа за участие на пчелите в медосбора. Особено важно е да не се получи разминаване между оптималното развитие на пчелните семейства и появата на пашата. При нашите условия (Кюстендилския регион) магазините поставям обикновено между 20 и 30 май През 2002 г. аз поставих магазините на моите кошери между 19 и 22 май (тогава те имаха от 7-8 до 9-10 пити с пило). Но пашата неочаквано прекъсна. Създаде се тревожна ситуация - много пчели, много запечатано пило, никаква паша. Положих неимоверни усилия за предотвратяване на роенето - рои се само един кошер. Хванах рояка и го поставих в един от освободените нуклеуси. Времето за започване на първата главна паша (а и на следващите) е трудно предсказуемо. Понякога основната част от продукцията идва през юни, друг път - през юли, трети път - през август. През 1994 г. например 47 % от годишния добив на мед беше през юни. През 1998 г. също 47 % през юли а през 1995 г. 45 % - през август Пашата постепенно се подобряваше, но центрофугирането на първите магазини стана 25-30 дена след поставянето им. През следващите периоди проблеми с пашата нямаше (преваляваше дъжд) и се събра значително количество мед. За целия беритбен период от 10 кошера беше ваден мед по 5 пъти, от 13 кошера - по 4 пъти, от 3 кошера - по 3 пъти, и от 4 кошера - по 2 пъти. Ето данни за получената продукция по периоди през 2002 г. от няколко пчелни семейства: Вижда се, че след продължилото почти месец запълване на първия магазин запълването на втория и третия магазин е станало само за 9 до 12-13 дена. Центрофугирането на питите при това е станало след запечатването средно на около 2/3 от площта им. Пчелите запечатват питите много бързо, поради което едва ли е целесъобразно да се бърза с центрофугирането особено като се има предвид, че това се отразява неблагоприятно върху качеството на меда. Някои семейства дават по-големи количества мед от един магазин. Така например първият магазин на № 24 през 2002 г. съдържаше 21,2 кг мед. Други 15 кошера дадоха при първото или второто центрофугиране по 18-19 кг мед от магазин. Общо добивът на мед през годината (2002) беше повече от задоволителен - 4 семейства дадоха по 70 и повече кг мед, 8 семейства - между 60 и 69 кг, 7 семейства - между 50 и 59 кг, 3 семейства - между 40 и 49 кг, 5 семейства - между 30 и 39 кг, и само 3 семейства - между 20 и 29 кг, а средно за всички пчелни семейства - 52 кг Едно от семействата с най-ниски добиви (24 кг) е роилото се, а другите две имаха проблеми при смяната на майките. Много важно е да не се бави центрофугирането, за да не се губи продукция. При добра организация за не повече от 2 часа може да се обработи един магазин, като всичките му пити се извадят, пренесат, претеглят, разпечатат, центрофугират, напръскат с вода и върнат обратно в магазина. За един ден могат да се центрофугират (при заети двама души) до 7-8 магазина. Спомням си датата 7 юли 1995 г., когато извадихме меда от 7 кошера, като центрофугирахме 77 пити (по 11 пити в магазин) и събрахме 107,4 кг мед. Работя с един магазин защото с 2 и 3 магазина трудно могат да работят възрастните пчелари. Освен това от практика съм се убедил, че ако медът се центрофугира своевременно, разликата в добива при работа с един и с повече магазини е незначителна. При нормална година в нашия район магазините свалям около средата на август. Тогава се прави и окончателната равносметка на добива. Известно е, че рядко може да съвпадне добивът от една с добива от друга пчеларска година. От информацията, която имам за моя пчелин, мога да съобщя, че през 1992 и 1996 г. съм получил средно от пчелно семейство по 40 и 42 кг мед, през годините 1998, 1994, 2002, 1995 - съответно по 45, 47, 52 и 54 кг, през 1999 и 2000 г. - по 26 кг, а през 2001 г. - само по 15 кг. Следва да съобщя същевременно, че средно-годишният добив от пчелно семейство като претеглена величина за последните 10 години е над 35 (тридесет и пет) кг. Това недвусмислено показва, че пчеларството е надежден отрасъл и в него спокойно може да се инвестира Освен мед, пчелите произвеждат и восък. В моята практика пчелен восък добивам предимно от разпечатките на питите и от строителните рамки. От старите пити почти нищо не се получава. През 2002 г. съм добил 25 кг восък. Събирам годишно и около 2 кг прополис (пчелен клей) главно от горните летви на питите. Пчелен прашец и пчелно млечице не произвеждам, тъй като нямам условия за такова производство. През сезона произвеждам и около 20 пчелни майки. Това е съществена предпоставка за получаване на по-високи добиви. След свалянето на магазините започва съществената работа по подготвянето на пчелите за зимата (вж. сп. "Пчеларство", бр. 2, 10, 11.) Тук ще отбележа само, че към 20 октомври 2002 г. зазимих окончателно 31 редовни пчелни семейства и 2 осемрамкови нуклеуса. За проверка ги посетих едва на 17 февруари 2003 г. - четири месеца след зазимяването. Всички 33 семейства бяха живи, здрави и в добро състояние. Кошерите са система Дадан - Блат и смятам, че е добре да се използва една система кошери заради удобство в практическата работа. Общият извод е, че един среден по численост пчелин (от около 30 пчелни семейства) успешно може да се отглежда дори от по-възрастни пчелари, а за добре положените грижи пчелите винаги се отплащат добре.