С висококачествени обемисти фуражи към ниска себестойност на млякото

27-02-2008 г. Пашата е безценна за животните Пашата е най-евтиният, качествен обемист фураж при храненето на говедата и овцете. През последната половина на миналия век делът на тревните фуражи (пашата) в дажбите на кравите, например във Франция и други страни от ЕС, е намалял значително. В началото на 50-те години концентрираният фураж е бил по-малко от 20 на сто в дажбите на кравите, а днес в някои ферми достига над 60 на сто. През настоящия век стремежът на фермерите за по-ефективно в икономическо отношение управление на фермата и получаването на по-качествени и здравословни храни за хората ни задължава да върнем тревата и да увеличим дела на тревните фуражи в храненето на млечните крави. У нас пашата е над 1/3 в дажбите само на кравите от ферми с малък брой животни. В големите ферми храненето е почти целогодишно на ясла, което изисква използването на висококачествени консервирани фуражи - сено и силаж (сенаж). Защо трябва да се произвежда мляко от тревен фураж? Кравата е тревопасно животно, което в най-голяма степен оползотворява тревата, а тя е многогодишен възпроизводим енергиен източник. В наши дни, когато икономията на енергия е от първостепенно значение, оползотворяването на част от тази енергия за производството на различни фуражи, съставляващи дажбата на млечните крави, не е маловажно. Пашата предлага точно такава възможност. Когато говорим за паша и пасища се има предвид създадени за целта тревостои с подходящи и добре балансирани тревни смески от житни (райграс, ежова главица, власатка) и бобови компоненти (бяла и червена детелина, еспарзета, звездан), с бърз растеж, а при условията на нашата страна и с възможност за поливане. Тревата е с високо съдържание на азот и не изисква високопротеинови източници за балансиране на дажбата. Погледнато по-общо тревата от естествени или сети тревостои позволява кравите да се хранят, без да бъдат в голяма конкуренция за обработваема земя, която може да се използва за отглеждане на хранителни средства за хора и моногастрични - свине и птици. Тревата позволява да се произвежда мляко, чието качество се цени високо от консуматора. Поради намаления брой на овцете и говедата у нас е нараснал относителният дял на мерите и пасищата, отнесени към броя на тревопасните животни, което дава възможност за по-добро оползотворяване на този природен източник на фураж. От тази година пасищата използвани от фермерите са обект и на субсидиране при спазване на определени изисквания за тяхното използване и поддържане. Отпусканите субсидии за използване и подобряване на пасищата у нас ще засили ролята им в храненето на животните. Пашата, когато е добре използвана, позволява да се намалят разходите за хранене, които са най-голям дял от общите разходи в млечното говедовъдство. Използването на смесени асоциации от житни и бобови треви позволява да се ограничи значително нуждата от комбинирани фуражи, богати на протеин. При потенциал за млечна продукция под 6500 кг от крава преминаването от царевичен силаж на трева намалява разхода на фураж за литър мляко средно с 5 евроцента (от 4 до 6), дължащо се на намаленото потребление на концентриран фураж. Оползотворяване на тревата Развитието на тревната растителност се определя от климатичните особености и по тази причина растежът на тревата не е равномерен през пасищния сезон. По време на максималния растеж на тревата през пролетта и началото на лятото, високият добив се оползотворява като пашата се оптимизира, а излишъкът от трева се консервира под форма на сено или сенаж. За да се избегне разпиляването, се балансира между получения добив, възможната консумация от стадото и консервиране на останалата част от наличната тревна маса. Този проблем в България поради ниския дял на пасищата в храненето на кравите не стои с такава острота, както в Европа. Използваните мери и пасищата са общинска или държавна собственост, за тяхното поддържане и използване досега не са полагани необходимите грижи и добивите са ниски. Добивът от тревостоите освен от културата на земеделието зависи и от географско-климатичните особености на страните. В страните от Централна и Северна Европа климатът е по-благоприятен за растежа на тревите и кравите са на пасището през целия пасищен сезон. В по-южните европейски страни, към които спада и Бьлгария, добивът на трева е най-голям през първи подраст и достига 2/3 от годишния, докато във Финландия, например, добивът от пролетния подраст е 30 на сто от годишния. Това означава равномерен растеж на тревите и наличие на достатъчно количество трева за животните през целия пасищен сезон. У нас поради ниския и неравномерен добив осигуряването на трева през лятото трябва да става за сметка на увеличаване на площа за паша или подхранване с друг фураж. С висококачествена трева на воля една крава може да произведе 22 до 26 кг мляко, но рядко може да достигне 30 кг, което ограничава потенциала за млечна продукция до 6000-6500 кг от крава. При ниво на продукция под 6000 кг за предпочитане е отелването да става през пролетта с цел да се използва максимално наличната тревна продукция. При крави с по-висока продуктивност, за да се използва максимално пашата, за предпочитане е отелването да става през есента. Това прави възможно през пролетта и до края на лактацията да се използва пашата, без да се налага добавка на концентриран фураж. Необходимо е да се определи количеството трева на разположение според възможностите на животните да я консумират, т.е. да се знае средното ниво на консумация. За да се оцени нивото на консумация, не е достатъчно да се определи височината на тревата, но трябва да се проучи и структурата на тревната покривка, дължината и дела на листата, които корелират положително с консумацията. Oт в. Гласът на фермера