29-09-2003 г. Зайците, които ще се оставят за разплод, се номерират, за да се знае техният произход. Чрез номерирането се създават условия за организиране на контрола на продуктивните качества на зайците. В досега препоръчваните технологии се маркират само мъжките и женските зайци от племенното ядро (тези, които се оставят за разплод). Сега с новите изисквания от Европейския съюз на маркиране се подлагат всички зайци. Това е свързано с обстоятелството, ако се пренесе заболяване, да може да се отчете къде е първоизточникът на заразата, пише в. Фермер новият. Номерирането се извършва преди отбиването на зайците по два начина: чрез ушни марки и чрез татуиране. В практиката най-често се използва татуирането При този метод номерът, поставен на ухото на заека, остава за цял живот, а с него и произходът му. На дясното ухо се поставя индивидуалният номер, а на лявото при двуцифрен номер се отбелязва месецът и последната цифра от годината на раждане. При трицифрен номер първата цифра показва номера на фермата, от която произхожда заекът. Опасност от дублиране на номерата няма, тъй като зайче със същия номер може да се роди във фермата едва след 10 години. Зайците се номерират със специални татуировъчни клещи за дребни животни. На едната челюст на клещите има 6 легла, които позволяват да се набира желаният номер от цифри. Самата цифра представлява метална основа с иглени цифри от 0 до 9. Желаният номер се получава чрез набиране на съответната цифра, която е с огледален образ. За да се провери дали е набран правилно, номерът се пробива на лист хартия. Преди да се постави номерът, ушната мида се тушира от вътрешната страна със 70-градусов спирт. Избира се място с по-малко кръвоносни съдове. След това челюстта на клещите с набрания номер се поставя от вътрешната част на ушната мида, натиска се рязко, докато се чуе изпукване, при което се пробиват кожата и ушният хрущял. В образувалите се ранички енергично се втрива паста за маркиране на животни (спиртен разтвор на холандски сажди). Няколко дни след маркирането раничките заздравяват, струпеите падат и номерът, поставен по този начин, остава за цял живот. В стоковите ферми, където не се отглеждат зайци за разплод, клетките на зайкините майки и на мъжките разплодници трябва да бъдат номерирани. Това се прави, за да се осигури воденето на макар и елементарна отчетност. Този начин на номериране с успех може да се използва и в малките зайцеферми, с което се подобрява организацията на работа и по-лесно се следят икономическите резултати.