Влажността и добрата аерация на почвата са основни фактори

06-11-2007 г. За осъществяването на активна симбиоза съществено значение имат както условията на развитие на растението гостоприемник, така също и вирулентността и активността на грудковите бактерии. Най-общо факторите спомагащи за активното фиксиране на азота са сходни с тези, които осигуряват по-добър растеж, жизненост и натрупване на повече сухо вещество в растението. За оптимално функциониране на грудковите бактерии е необходимо наличие на достатъчно влага в почвата. При условията на екстремни летни засушавания грудките се развиват слабо, бързо завяхват и дегенерират. Характерно например за фасула е, че при такова засушаване функцията на грудките трудно се възста-новява дори и след паднал дъжд в началните фази от развитието на фасула (до бутони-зация), а в по-късните фази тази функция изобщо не се възстановява. Образувалите се в по-късен етап грудки са дребни, белезникаво оцветени и са по страничните корени, неспособни да фиксират азот, за разлика от ефективните грудки, които се образуват по централния корен, близко до повърхността на почвата, имат розово-червен цвят и достигат на големина 6-8 мм. Грудковите бактерии са аеробни организми и изискват добра аерация на почвата. Това налага да се сведат до минимум факторите, водещи до прекомерно уплътняване на почвата. Трябва да се избягват многократни преминавания на техника върху площите, както и да не се използват тежки валяци непосредствено след сеитбата. Киселинността на почвата има голямо значение за нормално развитие на грудковите бактерии и функциониране на процеса азотфиксация. За повечето култури оптималната киселинност е рН=6.5-7.5 т.е. неутрална. При малко по-кисела реакция симбиозата протича при лупина и детелина рН=5-6. Ето защо при почви с неподходяща киселинност е наложително тя да се коригира например чрез варуване. Важен фактор определящ ефективността на симбиотичната азотфиксация при бобовите е съдържанието на хранителни елементи в почвата. Тук съществено значение има съдържанието на минерален азот в почвата респективно и нормите на азотно торене. Твърдо установен факт е, че високите азотни норми силно подтискат образуването на грудки. Обратно, торенето с ниски азотни норми (около 4 кг/дка) на слабо запасени с този елемент почви имат благоприятно влияние, тъй като се създават условия за енергично, начално нарастване на коренова система и ранно формиране на грудките. Образуването на грудки е слабо и на почви с високо съдържание на минерален азот, най-често дължащо се на неоползотворен торов азот от предшественика. Торенето с фосфор и калий има по-малко значение за дейността на грудките, но то трябва да се прави, тъй като се създават условия за балансирано минерално хранене на растението, косвено влияещо върху азотфиксацията. Голямо значение за симбиотичното фиксиране на азота от бобовите имат микроелементите молибден, кобалт, ванадий. Установено е, че тези елементи участват в структурата на ензимния комплекс нитрогеназа, съдържащ се в грудките, и който както бе отбелязано по-горе е пряко отговорен за свързване на атмосферния азот. От тези микроелементи най-голямо значение има молибденът и затова той се използва в практиката за предпосевно третиране на семената в доза 5-10 гр/дка под формата на амониев молибдат. Съдържавието на органично вещество в почвата също благоприятства симбиотичната азотфиксация. Затова е целесъобразно растителните остатъци на отглежданите в сеитбообращението култури да се инкорпорират в орния пласт, а не да се изнасят от полето или изгарят.