Запасяващото торене дава добър старт на младите фиданки

23-10-2007 г. При създаването на овощни насаждения е особено важно да се направи запасяващо торене с добре угнил оборски тор (3-4 тона на декар), фосфорни и калиеви торове (с ориентировъчни норми от 50-80 кг/дка фосфор и 40-60 кг/дка калий в активно вещество). Внасянето им може да се извърши на цялата площ или в посадъчните ямки. Фосфорните и калиевите торове се разхвърлят по повърхността на почвата и се заорават с дълбоката оран (риголването) на 40-60 см, а оборският тор се внася след това, като се заорава с допълнителна почвообработка на 15-20 см. С предпосадъчното органо-минерално торене почвата се запасява с количества от най-важните хранителни елемени, които са достатъчни за осигуряването на нормален растеж и развитие на дръвчетата до трета-четвърта година (понякога и по-дълго). От калиевите минерални торове най-често се употребява калиев сулфат, а от фосфорните - троен суперфосфат. Може да се приложат и комбинирани NPK (азот, фосфор, калий) торове, но трябва да се има предвид, че някои от тях са бързодействащи, по-лесно могат да бъдат отмити в по-долните почвени слоеве и затова трябва да се прилагат всяка година. Поради извънредно слабата подвижност на съединенията в калиевия сулфат и суперфосфата, тези торове се задържат в зоната на внасянето им за продължителен период от време. От една страна, тази особеност може да има негативен ефект, защото ако тези торове не бъдат внесени на достатъчна дълбочина в почвата, те не могат да бъдат усвоени от корените на овощните растения. От друга страна обаче тяхната слаба подвижност в почвата осигурява по-продължителното им последействие, което е от голямо значение за всички многогодишни култури, каквито са и овощните. При пълно органо-минерално запасяващо торене (фосфорни, калиеви торове и оборски тор), овощните дървета обикновено започват да изпитват нужда от азотно торене 3-4 години след засаждането. Съществуват различни видове минерални азотни торове, но най-широко разпространение в практиката имат два от тях - амониевият нитрат (амониева селитра) и карбамидът. Сроковете за внасяне на азотните торове при овощните култури се определят така, че да може да се осигури интензивен растеж през пролетта и да се постигне нормално изхранване на младите плодове, съчетано с диференцирането на плодни пъпки за следващата година. Прието е годишната азотна торова норма (4 до 20 кг активно вещество азот на декар) да се разпределя на две или три части: • При две подхранвания - 2/3 от нормата се внасят в края на зимата- началото на пролетта (март-април) и 1/3 - до юнското опадане на завръза; • При три подхранвания - 1/2 от нормата се внася в края на зимата- началото на пролетта (март-април), 1/4- до юнското опадане на завръза и 1/4 - след беритбата (до ноември). През първите две години, когато не е направено пълно запасявашо торене, азотните торове се внасят повърхностно, на ивици по дължината на редовете или в околостъблени кръгове, а през следващите години може да се разхвърлят равномерно върху цялата площ с последваща плитка почвообработка (култивиране, дискуване и др.).