Асоциациите по породи и успехите в развъждането

03-10-2007 г. С асоциациите по породи в месодайното говедовъдство трябва да ликвидираме една от основните слабости на нашето животновъдство. Стопаните нямат никакви познания и опит за поддържането на породите. А породите са достатъчно голяма група от животни от даден вид, които са достигнали определена степен на натрупване на ценни качества, благодарение на прилагането на системен отбор и подбор. Щом спре прилагането им, качествата на породата се загубват. Отборът се върши по определени качества между мъжките и женските индивиди. За разплод се оставят само тези животни, които отговарят на преследваната цел при конкретната порода. Подборът е следващият етап, след като сме отбрали подходящите мъжки и женски. На основата на познанията на фермера за преследваната цел, се пристъпва към подбора, кои женски с кои мъжки ще се съешават, за да се получи най-висок ефект. Тази дейност се върши от знаещ човек. Успехът е свързан с обема на групата животни. В малките говежди стада най-често възникват проблеми с мъжките разплодници. Още след две години възникват родствени връзки между животните и за да се избегне родствено развъждане (съешаването между баща и дъщеря, майка и син, братя и сестри, или родство от втори и трети пояс) следва да имаме контрол върху произхода на всяко животно, да знаем бащата и майката. Контрол може да имаме, но при малкото стадо бързо се стига до нерешими проблеми, просто липсва възможност да се избегне родството. А родственото развъждане много често води до твърде вредни последствия, които са добре познати на животновъдите - уроди, аномалии, ниска жизненост, спад на продуктивността. Най-честата практика при фермите, които отглеждат животни от една и съща порода, е да си обменят мъжки разплодници, за да се избегне родството. Това е първата причина, поради която тези ферми търсят връзки една с друга. Следващата практика, която води до полза от съществуването на връзки межди фермерите, обединяването им в съюзи, е отбирането на биците за разплод. Тъй като бикът покрива 20-30, а понякога и повече крави и оставя по-голямо поколение, неговата роля в стадото е многократно по-голяма от тази на кравата. Затова той трябва да бъде отбран от много повече индивиди. Обикновено, в месодайното говедовъдство се смята, че измежду 100 мъжки телета се отглеждат не повече от 4-5 отговарящи на всички изисквания бици. В практиката на месодайното говедовъдство на Европа рядко се срещат стада от 200-250 крави, в които може да се отберат качествени бици. В ЕС средният размер на месодайните стада е 18 крави, с отклонения от 1 до 100 крави. Но дори при стадата от 250 крави не може да се избегне родството, ако не се обменят биците. А за да се създават качествени бици, които да водят породата нагоре, заплождането на кравите в дребните стада за производството на бици трябва да става по предварителен план. Родените мъжки телета от това планово съешаване трябва да се регистрират и развитието им да се контролира, за да се открият най-добрите. Цялата тази работа не може да се осъществи, ако фермерите не са организирани в асоциации по породи. В ЕС това е всеобща практика. Развъждането на всички породи - и говеда, и овце, и коне, и свине става от асоциациите. Държавата в ЕС чрез своето министерство прави много, за да улесни тази дейност, но тя не се меси в работата. Събранията на тези асоциации са нещо впечатляващо. Проблемите на породата се дискутират обикновено на изложбите. Вън са наредени за показ млади животни. В някоя голяма зала, или под навес, са наредени маси със столове. Членовете на асоциацията са обиколили изложбата, имат впечатление от животните. Пред всеки има малка бутилка с бира и чаша. Но недейте да мислите, че хората са отишли там, за да пият бира. Не, те горещо обсъждат какви са резултатите от този бик, онзи бик, какви са приплодите на определена крава. Налага ли се да търсят от другаде нови качества от нови бици? Кой къде какво е видял. И решават. Спомням си от тригодишния престой в Дания, много такива събрания. Спомням си как специалистите от Научния институт по животновъдство в Копенхаген ме убеждаваха, че разширяването на Черношарената порода е временно, че Датското червено говедо ще се запази. Но когато се срещнах с председателя на Асоциацията на Черношарената порода, от него разбрах, че членовете са на друго мнение. Резултатите само след десет години показаха, че Черношарената порода зае доминиращо място сред млечните породи, а червената се сви до 8-10 на сто, и то кръстосана с Американско кафяво. Никой не може да се наложи на една асоциация, когато тя защитава стопанското си съществувание. С какви бици ще работи при породата, това е нейно суверенно право. Фермерите най-добре усещат от кое колко се печели. Не бива да забравяме, че там има фермери, които 4-5 поколения се занимават с една порода. И всички са минали през сериозна професионална школовка в специалните училища за фермери. Преди 7 години, когато се правеше Законът за животновъдството, на основата на опита на ЕС беше заложено МЗГ, съответно неговата Агенция за селекция и репродукция, през следващите 6 години да положи грижи за създаването на асоциации по породи и в края на периода постепенно да прехвърли функциите по контрола на продуктивните качества и материалната база, обслужваща този процес, на работещите асоциации. Въпросната агенция при МЗГ вместо да си свърши задълженията, произтичащи от закона, всячески тормозеше процеса за възникването на нови асоциации. Вместо да предава материалната база, тя им я отдаваше под скъп наем, за да печели. И накрая, вместо да прекрати съществуванието си, както беше по закона, тя направи всичко пред МЗГ (сега вече МЗП) да се приеме прословутото допълнение към него. От в. Гласът на фермера