Добра свиня става на добро пасище

18-09-2007 г. Лагерно-пасищното отглеждане на свинете в нашата страна се прилага при развъждането на източнобалканските свине. Животните от тази примитивна порода се отглеждат в северните и южни склонове на Източна Стара планина, Странджа и Сакар. От угоените в споменатите райони животни се произвеждат ценни месни деликатеси: Смядовска луканка, Странджански дядо, пушени бутове и др. В останалите райони на страната лагерно-пасищно отглеждане на съвременните породи свине, кръстоски и хибриди може да се организира главно за производство на биологично чисто месо и на племенни стада за отглеждане на ремонтни свине и нерези. Първите успешни опити за природосъобразно отглеждане на свине майки в България са в земеделския институт в Шумен. Според Сланев (2001 г.) използвани са свине майки Шумен 2 (Ландрас по Дюрок). Първескините са родили по 8 живи прасета през октомври без случай на мумифициран или мъртвороден приплод. През бозайния период са отпаднали само 2 прасета (смачкани от свинете майки). На 30-дневна възраст живото тегло е било от 5 до 7,2 кг. Всички свине (15) след отбиването на прасетата се разгонили и заплодили до 7 дни, като само една се е повторила. Организирането на лагерно-пасищно отглеждане обхваща следните основни моменти: •Лагерът се построява на сухо, отцедливо място, близо до гора или до храсталаци, по възможност до течаща вода. Осигурява се по 500 м2 площ на свиня майка и нерез. Използват се леки песъчливи почви. •Отдалечеността от пасището е 1-1,5 км. •Строят се леки навеси, разделени на боксове в зависимост от категорията и броя на животните, които ще се отглеждат. Добре подреденият покрив от слама, царевичак, тръстика да запазва от дъжд и да дава хладна сянка. •Построяват се допълнителни помещения за фураж, инвентар и гледачите. •Близо до постройките се монтира чесало за свинете, а при наличност на естествен водоизточник - и баня. •Преди започването на пасищния период се вземат редица агромелиоративни мерки за подобряване на пасището - почистване, подсяване с културни треви, наторяване, напояване, отводняване и др. •През пасищния период на животните се осигуряват необходимите количества зелен фураж, вода и място за движение. В зависимост от тези норми пасището се разделя на участъци (парцели), които последователно се изпасват. За удобство в работата и за икономия на труд както цялото пасище, така и отделните участъци се ограждат. Добре е да се използват електропастири. Подготовка на животните за пасищно отглеждане. Преди изкарването на пасището се извършва ветеринарномедицински преглед на стадото. Отделят се болните и изостанали животни. Правят се ваксинации и обезпаразитяване. Подрязват се копитата. Животните се подхранват със зелен фураж. Престоят на пасището постепенно се увеличава, като се започне от 20-30 минути и се стигне до 2-3 часа. Пашата Свинете се изкарват на пасището през определени часове на деня - сутрин до 10-11 часа и вечер след 16 часа. През най-горещото време на деня те трябва да лежат на прохладна сянка. Престоят на пасището зависи от състоянието му. При добра паша свинете се напасват за 1-1,5 часа, а при лоша - за 2-3 часа. На пасището свинете трябва да остават, докато се напасат. Когато се напасат, свинете започват да ровят и да лягат в ямките. В такъв случай те трябва да се приберат, независимо колко време са прекарали на пасището. След като свикнат с пашата, те трябва да се изкарват гладни, за да пасат по-усърдно. Подхранването на свинете с концентрирани смески през пасищния период е задължително. Чрез зелените фуражи подрастващите и ремонтни прасета задоволяват около 50 на сто от хранителните си нужди, а свинете майки от 30 до 70 на сто. Концентрираната смеска, която е включена в дневната им дажба, се дава 1,5 часа след прибирането им от пасището. Ако не се спазва това правило, свинете използват лошо пашата, безпокоят се и напират да се приберат в лагера. При продължителни силни дъждове не се пускат на изкуствените пасища, а използват естествените пасища. През пасищния период на свинете се осигурява постоянно прясна и чиста вода за пиене. Наред с голямото благоприятно действие върху развитието на свинете, пасищата увреждат здравето им в следните случаи: •Пашата върху заскрежени или покрити със студена роса треви може да причини опасни простуди на храносмилателния апарат, а при бременни свине - аборти. •Излагането продължително време на слънце, без да са свикнали постепенно на такова облъчване, причинява изгаряне на кожата с твърде болезнени възпаления, които се понасят най-тежко от малките прасета. •Излагането на свинете на силно лятно слънце, особено около обяд може да причини слънчев удар и други тежки последици. •Най-опасни последици за здравето на свинете имат пасищата със заразни и паразитни болести. Често пасищата са замърсени с твърди изпражнения на кучета и хора, страдащи от разни видове тении (ехинококоза, цистицеркоза и др.). Необходимо е за пасищата да се полагат грижи от агротехническо и санитарно-профилактично естество, чрез които да се повиши добивът и да се и подобри качеството на зеления фураж, а също да се оздравят и направят безопасни за свинете. От в. Гласът на фермера