Ревенът е по-полезен от лапада

04-09-2007 г. Ревенът е многогодишно растение от сем Лападови. Той е студоустойчив и издържа и при по-големи студове. Не е взискателен към почвата, но има изисквания към влагата. Най-високи добиви се получават при отглеждането му на дълбоки, песъчливо-глинести, влагоемни и богати на хранителни вещества почви. Избягвайте леките, песъчливите и лесно пресъхващи почви, както и високите подпочвени води. Добре се чувства и между плодните дръвчета, тъй като не е взискателен към светлината. Засаден в междуредията дава по-доброкачествени дръжки. Най-добри за него са органичните торове, защото растението изнася от почвата големи количества хранителни вещества. Есента е най-подходящото време за засаждане. Има месесто коренище, вместилище на резервни вещества. Благодарение на него рано на пролет бързо се развива. Върху коренището се намират голям брой пъпки, от тях тръгват нови растения. Листата са едри, с месести дръжки, с различна окраска в зависимост от сорта. Цветоносното стъбло е високо до 2 м, на върха на цветовете са събрани в класовидна или разклонена метлица. От дръжките на листата се приготвят компоти, желета, различни сладкарски изделия. Съдържа ценни органични киселини, сред които най-предпочитани са ябълчената и лимонената. В ревена има и оксалова киселина, а тя намалява калция в кръвта. В по-големи количества оксалатите действат неблагоприятно на бъбреците. Но съдържанието на оксалова киселина в дръжките на листата (които са използваемата част) е сравнително по-малко, а и се появява по-късно през сухите и горещи дни. При варене и консервиране тази киселина се разлага отчасти. Голямо предимство на ревена е, че се появява рано напролет, когато още няма изобилие на плодове и зеленчуци. Може да си произведете разсад или да разделите коренищата. Семената се засяват предзимно. Но ако използвате коренище още сега трябва да отбележите най-добрите и типичните за сорта растения, с най-дебелите листни дръжки. Най-добре е това да са 3-4 годишни растения. Коренищата се нарязват на парчета, така че всяка част да има поне една пъпка и един-два дебели, добре запазени корена. Просушават се няколко часа на слънце, след това се садят. Есенното засаждане е за предпочитане. Между редовете се оставят 90-100 см, а растенията да са едно от друго на 80-90 см. После се поливат с вода и леко се загърлят. За да получите максимален добив трябва да изчакате 3-4 години.