Патисоните са нещо като тиквичките, но и по-различни

Доста любители вече ги отглеждат, още повече че инициативни вносители предлагат семена, макар и малко, поради ограниченото търсене. Заслужават си внимание. Те са ранен зеленчук и макар да не се отличават с особени хранителни достойнства, доставят на човешкия организъм витамини, минерални вещества, захари и др. в период, когато нуждата му е твърде голяма. Съдържащата се в плодовете целулоза е нежна, поради което диетолозите ги препоръчват при стомашно-чревни страдания, при затлъстяване, както и при сърдечносъдови, чернодробни, бъбречни и други заболявания. Патисоните са подобни на готварските тиквички. Отличават се от тях главно по формата на плодовете. За разлика от тиквичките те са силно скъсени и наподобяват малки чинийки. И по вкус са по-различни. Пържени, задушени или под формата на други ястия напомят за гъби. Подобно на тиквичите може да се стерилизират или да се съхранят във фризера. За правилното им отглеждане трябва да се има предвид, че те са топлолюбиво, влаголюбиво и светлолюбиво растение. Най-добрите почви за този малко познат у нас зеленчуков вид са песъчливо-глинестите наносни почви, но се развиват добре и на други, стига да са влагоемни и структурата им да гарантира добро проникване на въздуха в тях. Като всички други зеленчуци от семейството на тиквата те богато се отплащат на доброто торене. Затова внасянето на 400-500 кг угнил оборски тор на 100 кв. м с есенната дълбока обработка е важна мярка за добрия резултат. Ефектът от нея е особено чувствителен на много леките и на по-тежките почви. Патисоните се отглеждат чрез разсад или се засяват направо на определената площ. Разсадът става готов за разсаждане за 30-35 дни. Ако семената се засеят към средата на март, растенията ще са готови за разсаждане към средата на април. Но тогава е добре да им се осигури отначало покритието на полиетиленовия тунел. Като топлолюбиво растение патисонът расте и се развива най-добре при 25 градуса. Най-лесно е безразсадовото производство, т. е. семената да се засеят направо в градината. Това може да стане, когато почвата на дълбочина 10 см се е затоплила до 12-14 градуса и в никакъв случай да не е под 10. Засяват се гнездово. Разстоянието между гнездата е 140 на 70 см, най-добре шахматно разположени. Във всяко гнездо се заравят чрез накопаване по 3-4 кг угнил оборски тор, 10-15 г амониева селитра около 25 г суперфосфат. Във всяко гнездо се засяват по 2-3 семена (при кълняемост над 90 на сто не е нужно повече) на дълбочина 4-5 см. Много е добре гнездата със засетите семена да се покрият с торопочвена смес (1:1, а при недостиг на тор - 1:2 или 1:3), да се заравнят и леко уплътнят. Когато семената поникнат и растенията развият по 2-3 листа, по-слабите се премахват и във всяко гнездо остава по едно растение. Грижите през вегетацията се състоят в 2-3 окопавания, редовно поливане и опазване от поява на болести и неприятели. Много е важно почвата да се поддържа винаги умерно влажна. При по-продължително засушаване плодовете стават жилави и много завръзи окапват. Съществен момент от грижите за патисоните е беритбата. Плодовете се берат, когато достигнат диаметър 5-7 см и около 40-50 г тегло. С по-нататъшното нарастване бързо загрубяват. Освен това нарастването на вече готовите за консумация плодове задържа развитието на нови завръзи, а това се отразява силно на добива. Затова беритбата се извършва през 4-6 дни, а някога и по-често. От едно растение може да се наберат 20-22 доброкачествени плода. Трябва да се има предвид, че те са нежни и да се нареждат внимателно в съдовете при беритбата. В хладилника могат да престоят до десетина дни. Иначе за 1-2 дни се развалят. (от в. "Фермер новият")