03-07-2007 г. В последно време има доста проучвания за евентуална идентичност или връзка между злокачественото заболяване по овцете, означено първоначално като Jaagsiekte, и една форма на белодробен рак по хората. Болестта Jaagsiekte или Аденоматоза е описана в началото на миналия век в Южноафриканския съюз, но е разпространена в целия свят. У нас е описана от Енчев и Тодоров и има значително разпространение особено сред някои породи овце. Тя представлява типично раково заболяване, локализирано в бронхиалния епител и алвеолите, с бавно развитие и редки метастази. Този рак е несъмнено контагиозен, но контагиозността му е бавна и незабележима. Тя се доказва чрез експериментално възпроизвеждане с филтриран материал от белите дробове на болна овца. Инкубационният период достига до около 5 години. Имаше големи усилия за доказване на неговата вирусна етиология. Преди години шотландски автори обявиха, че от болни овце са изолирали овчи херпесвирус. Но сега се знае сигурно, че истинският причинител е един бетаретровирус и с него заболяването е възпроизведено неколкократно. Раковият процес се развива на места по бронхите и обхваща и алвеолите из целия бял дроб. Появяват се гумоподобни уплътнения, а трахеята се изпълва с пенест трансудат. Ако повдигнем задницата на овцата, от носа й изтича розова пенлива течност. Болните овце бавно слабеят, дишат тежко и изостават от стадото. Така годишно от заразеното стадо отпадат до 10-15 овце. Интересно е, че овцата Доли, първото животно, получено чрез генно инженерство от една телесна клетка, е умряла на 5-годишна възраст от Jaagsiekte. През последните години някои изследователи са привлечени от приликата между Аденоматозата и една форма на белодробен рак у човека. Подобно на аденоматозата при хората се среща бронхиоло-алвеоларен карцином с пневмонични изменения. И той е дребноклетъчен, с бавен развой и редки метастази. Клинично се проявява с продуктивна кашлица и прогресивна респираторна недостатъчност. Няма връзка с тютюнопушенето и се среща по-често при жени и млади хора. Хистологично наподобява аденоматозата. Доказано е, че след трансплантация на здрав бял дроб често той преминава и в трансплантираната тъкан, което говори, че той е инвазивен. Доказано е, че човешките клетки имат и рецептор, специфичен за овчия рак. Но всички опити да се изолира вирус от човешкия карцином засега са останали напразни. Мнозина автори смятат, че в около 20 на сто от всички човешки ракови образувания има вероятности и за вирусна етиология. Но досега в човешкия белодробен аденокарцином не се открити ДНК или РНК, специфични за вируса на аденоматозата. При това не е установена някаква епидемиологична връзка между аденоматозата по овцете и бронхиоло-алвеоларния карцином по хората. Така че въпреки голямата прилика засега няма данни за връзка между тези ракови заболявания по хората и овцете. Според някои автори въпросът остава все пак открит. От в. Гласът на фермера