За зайцевъдите у нас ще има хляб, ако се обединят

19-08-2003 г.Цветан КАМЕНОВ,председател на Регионалнотосдружение по зайцевъдство вобласт Добрич Повод да ви пиша са не само излезлите във вашия вестник статии като "Зайците Цика вече и у нас", "Уйдурма или аматьорство при зайците Цика" и други публикации, а да споделя проблеми, които тревожат и специалисти, и практици зайцевъди. Както знаете, миналата година от Италия бяха внесени 800 зайци (мъжки и женски), които се настаниха в институтите по животновъдство в Стара Загора и в Костинброд. Тази година бяха внесени 275 заека (също мъжки и женски) от Германия, като част от тях сега се гледат в Долна Митрополия, а останалите в с. Деветаки, Ловешко. Зайците от Италия пристигнаха по програма "Животновъдство" към ДФ "Земеделие", а от Германия - чрез българо-германската междуправителствена програма ФАМАД. Какви са резултатите досега от този внос? Внесените животни се представят като родители. Новородените "италиански" зайчета се маркират, предлагат се на висока цена за разплод, дори им се дават племенни свидетелства. Който обаче е запознат със селекцията, знае, че крайният продукт от кръстосването на родители са стоковите хибриди (дву-, три-, четири- и повече линейни с участието на други породи). Тоест ще взимаме стокови зайци, а ще ги плащаме като животни с висока генетична стойност. От разговорите с проф. д-р Желев, генерален директор на Изпълнителната агенция по репродукция и селекция в животновъдството (ИАСРЖ), с д-р Георгиева, директор на регионалната селекционна служба в Плевен, с Иво Андреев, председател на сдружението Национална асоциация на зайцевъдите, и със специалисти от зайцевъдния бранш се стигна до убеждението, че обединяващата и координираща институция трябва да бъде ИАСРЖ. Всички въпроси, засягащи отрасъла, да се решават съвместно с научните институти и СНАЗ под непосредственото ръководство на Министерството на земеделието и горите. В дирекция "Животновъдство" да се определи специалист, който да отговаря по въпросите на зайцевъдството, а така също и в ИАСРЖ. Към регионалните дирекции по селекция и репродукция в Плевен и Сливен да се отпусне по една щатна бройка за зооинженер - селекционер по въпросите на зайцевъдството, а в другите да се определи специалист селекционер, който да отговаря и за зайцевъдството (без допълнителен щат). Отпускането на допълнителните щатни бройки (2) е особено наложително за РАСРЖ в Плевен, където ще бъдат обхванати под контрол внесените зайци от Германия - регион с традиции и най-развито зайцевъдство в страната. Тук се намира единствената лицензирана кланица за зайци, очертава се перспектива за увеличаване срока на действие на програма ФАМАД. В Плевен се намира и централният офис на СНАЗ. РАСРЖ в Плевен, РАСРЖ в Сливен, а така също и другите регионални агенции по селекция и репродукция са призвани да ускорят развитието на отрасъла. Съвместно с РССЗ и научните институти трябва да прокарват държавната политика в селекцията, технологиите, пазарите, връзката между науката и практиката. Съгласно приетата програма за развитие на зайцевъдството от МЗГ трябва да продължи работата по структурирането на страната с племенни и стокови ферми с оглед достигане на определени количествени показатели за производство на заешко месо. За да се сведат в бъдеще до възможния минимум разходите по вноса на нови партиди зайци, МЗГ трябва да приеме нова селекционна програма. В нея да се посочи къде ще бъдат водещите за селекция ферми, кои породи ще имат приоритетно значение, кои породи ще участват като бащини и майчини форми, структурирането на породите (линии и фамилии), програма за проучване на съчетаването между породите и линиите. Наложително е в нашата страна да се изградят 2-3 нуклеусови ферми към институтите (в Стара Загора, Костинброд, ИФ - Плевен). Фермите, отглеждащи в бъдеще прародители, да бъдат определени с конкурс на регионален принцип по предварително определени показатели и изисквания, гарантиращи производството на качествени родители. Фермите за родители ще трябва да получават родителските форми зайци (женски и мъжки в съотношение 10:1) под формата на двулинейни хибриди от фермата, отглеждаща прародители. Фермите, отглеждащи прародителски форми, ще си ги получават от фермите, където се отглеждат нуклеусовите стада (изродните линии). Прилагането на тази схема в селекцията ще ни позволи да избегнем практиката да се продават стокови зайци за разплод. При изграждането на нуклеусовите стада трябва да се използват внесените зайци от Италия и Германия, а така също и материал от дългогодишни практици - селекционери и местни отродия. По този начин вносът ще бъде сведен до генетическия минимум, а икономията от средства да се насочи като субсидии за развитието на отрасъла и износа на месо. Кланицата в Гулянци работи едва-едва. Вложени са много средства и труд, похабени са много нерви. Криворазбраната българска конкуренция обръща всяко добро начинание с главата надолу. Зайци се колят извън регламентираните места, носят се без необходимите документи по заведенията, плащането е на мизерни цени и отложено на 20-30 дни. В магазините на Добрич две фирми (едната от Варна, а другата от Шумен) взаимно се прецакват. В магазина (от фирмата в Шумен) в Добрич се продава цяло трупче по 6,85 лв./кг кланично, а в талерки половин заек по 4,79 лв./кг кланично тегло. Месото на фирмата от Варна се продава по 7,20 лв./кг кл. т. Не трябва да се допуска отделни фирми и прекупвачи да се възползват от временните затруднения да изкупуват зайците по 1,80-2,20 лв./кг ж. т. Тази цена е под себестойността. Дребните производители загиват. Тези, които са теглили кредити по различни програми, са обречени да изгубят ипотеката. Подобни фирми не трябва да се търпят. Държавата внася разплодни зайци, по програмата на фонд "Земеделие" и др. програми се отпускат средства, които практически нямат обществена значимост. Те отиват в кесиите на непочтените, изнудвачите. Хората губят доверие. На всички ни е известно какъв социален ефект може да има развитието на отрасъла. Ферма от 50 бр. майки основно стадо може да донесе годишен доход на едно семейство 5500-6000 лв. и ангажиране на двама души. Единствено кланицата в Гулянци работи целогодишно и плаща в момента на изкупуване. Необходимо е и е назрял моментът за договаряне и обединяване на дребните производители помежду си и с кланицата за гарантиране организирано изкупуване, а не изнудване - да носиш зайците на крака, да ги молиш и накрая да ти предлагат загробваща цена. Средствата, които са отпуснати за възстановяване на кланица Гулянци и нейното лицензиране, са изиграли положителна роля. Ветеринарният контрол е на много високо равнище. Качеството на предлаганата продукция (цели трупчета и разфасовки) със запазена марка "Роби" се оценява много положително от клиентите на веригата магазини "Метро" и "Била". По програма ФАМАД се отпускат още до 500 хил. марки за дооборудване и модернизиране на кланицата с оглед получаване на лиценз за износ на заешко месо в страните от ЕО. Обмисля се останалите средства да постъпят по пътя на акционерно участие на физически и юридически лица. (от в. Феремер новият)