Трюфелите! Можем го този скъпоплатен бизнес

12-08-2003 г.Възможно е България след няколко години да прави износ на най-скъпоплатените и високоценени деликатесни гъби - трюфелите. Освен бургаската плантация на "Кипро и Ко" ООД притежателят й Киро Проданов очаква до края на годината в страната ни да има още най-малко 2-3 такива, защото вече водят разговори с няколко кандидати. Тъй като интересът към този нов за нас вид агроекологично производство е голям, знанията - твърде оскъдни, а шансовете ни, както се оказва - огромни, се обърнахме към Киро Проданов за повече информация. За първата в страната ни плантация за култивирано отглеждане на трюфели в Странджа планина от бургаското дружество "Кипро и Ко" сме давали и друг път първа информация на читателите. Проектът, стартирал у нас по тяхна инициатива по ноу-хау на автора проф. Канака от университета в Хановер, днес има реално поле за развитие в страната ни. Целта на дружеството първоначално е да помогне да се създадат други подобни плантации у нас и производството на трюфели да се превърне в рентабилен агроекологичен бизнес. Какво представляват трюфелите? Ароматните подземни създания на природата са изключително скъпи по света, защото съдържат хранителни вещества и редки витамини, почти всички микро- и макроелементи, най-вече стероиди, които създават силно енергийно поле в организма, притежават вълшебен вкус, заради което има глад за изкупуването им в ЕС, дори и по Интернет да предложите вашите стотина-двеста грама. Или сам ги намираш в гората, или ги произвеждаш на своя земя - това са двата варианта, вторият - култивираният, вече има почва у нас чрез последователите на ноу-хау в Странджа. Микоризните дървета са тези, които имат способност да съжителстват с нисшата гъба - трюфелът чрез сложно микробиологично въздействие. Отглежданите при "Кипро и Ко" в стерилна среда фиданки на 3-4 месеца се инплантират с трюфелни спори и след 28 дни дръвчето вече става микоризно, т.е. спорите заживяват в кореновата му система. След като е засадено на подходящи почви - главно карстови и льосови, след 3-4 г. от корените му започва отделяне на спори в почвата, образува се мицелът и след 7-8 месеца се появяват и първите вълшебни гъби - трюфелите, търсят се на дълбочина от 5 до 30 см. Добивите се увеличават прогресивно и от 100-150 г в първата плододайна година достигат до 2-3 и повече кг от декар. Зависят от структурата на почвата и кореновата система на дървото. Сензацията е, че под 80-годишен дъб във Франция за едно лято са събрани 20 кг трюфели. Предимствата на тези фиданки са, че иначе дават своя добив от орех, лешник, бадем, вишня или маслина, плюс което цял живот ще раждат скъпоценните гъби. Който пък заложи на неплодни видове като дъб, топола или върба, си гарантира дълготрайност в добива на гъбата и качеството й. Затова според Киро Проданов днес сме изправени пред качествено нов нов тип суперперспективен за някои агробизнес. Имаме ли условия за трюфели и кой би ни обучил? Общо взето, имаме идеални условия за добив на висококачествени трюфели, и то почти във всички райони, обяснява Проданов. На места диворастящите от вида Аestivum тази година се оказали дори доста по-ароматни от всеизвестните италиански гъби с космически цени. "Кипро и Ко" ще започне и обучение, явно за да насърчава своите партньори, които искат да създават плантация. Въпросът е първо да започнат да събират диворастящите гъби и така да придобиват навици и опит за работа с трюфелите. Не трябва да допускаме създаването на две плантации в един и същи район, ще въведем ясни и точни правила с цел опазване на естествените местообитания на самородните трюфели чрез рационално събиране, дообяснява Проданов, българският преносител на ноу-хау. Рентабилен ли е този бизнес? Според Проданов стопанин, който започне добив на трюфели, ще има едно от най-рентабилните аграрни производства. Инвестицията сега е 2600 лв. за 100 фиданки плюс разходите по създаването на миниплантацията. Тези средства се връщали още първата плододайна година и се генерира двойна печалба, която двойно нараствала всяка следваща година. С договора за покупка на фиданките може да се изкупува после и готовата продукция, казва Проданов. Фирмата му е започнала производството на микоризирани фиданки съвместно с автора на това ноу-хау проф. Канака от Хановерския университет. За кого всъщност е този агробизнес? Култивираното отглеждане на трюфелите все пак е за хора, които имат някакви доходи до първото плододаване на дръвчетата. Особено препоръчителен според Проданов е за по-състоятелни физически и юридически лица, които са наясно с инвестициите в едно агроекологично производство и могат да изчакат търпеливо печалбите. Разумното вложение в трюфели според него означава високопечеливша алтернатива след активна трудова дейност или супердоходоносно хоби, вървящо успоредно с бизнес, или пък създаден животворен бизнес за поколения напред. Какви биха могли да бъдат първите стъпки на непосветените в трюфелния бранш? За пълно улеснение на тези, които се интересуват, от "Кипро и Ко" сочат начина за първо взаимодействие - във всеки български сайт в Интернет при търсене на "трюфели" се влиза в страницата на "Кипро и Ко" и се намира работната карта за изследване на почвата. Адресът е: kiprotuber.dir.bg. Без резултати от почвени проби фирмата не сключва договор за продажба на фиданки. Тя води разговори в момента с потенциални клиенти, но на двама-трима кандидати вече е отказала фиданки заради неподходящи почвени условия. Картата може да се получи и по факс от офиса на дружеството в Бургас. При положително становище от фирмените експерти се сключва договор и се купува технологична карта за подготовка и изграждане на плантацията. Паралелно може да стане обучението за откриване на самородни трюфели в землището на кандидата, както и за начина на картотекиране на такива места. Киро Проданов твърди, че това агроекологично производство не е сложно, има огромно бъдеще и държавата сигурно ще реши да го насърчава по много начини. Той има предвид създаването на трюфелна градина във финансовите линии по овощарство и лесовъдство на ДФ "Земеделие" и програма САПАРД. И е убеден, че този европодход ще е факт у нас вероятно още от следващата година. Той вижда България да прави износ от най-високоценените в света гъби след 4-5 години. (от в. Фермер новият)