С новия европейски регламент, уреждащ отпускането на субсидиите през 2021 г., която със сигурност ще бъде преходна година за европейските фермери, подпомагането ще се прилага по действащите правила на сегашния преходен период. Изключение ще има само за преходната национална помощ, която държавите-членки няма да могат да прилагат през 2021 г., защото това е разписано в законодателството от 2015 г. Това съобщи министърът на земеделието Десислава Танева в интервю за Агроклуб.бг, коменитирайки актуални теми, свързани с бюджета и преговорите по бъдещата обща селскостопанска политика ОСП.
На преходната помощ досега разчитаха основно овцевъдите и козевъдите, чиито животни не са под селекционен контрол, тютюнопроизводителите, а също говедовъдите. „За производството на тютюн отдавна се знаеше, че преходанта помощ приключва през 2020 г. Проблемът е с животновъдите, които гледат 14 хиляди неселектирани дребни преживни животни, които ще останат без преходна национална помощ. В момента усилено търсим алтернатива, която да компенсира това подпомагане“, посочи още Танева.
Ще припомним, че преходната национална помощ беше отпускана само за секторите, на които през 2013 г. са давани национални доплащания. Тя беше опция за държавите да подпомагат с национални средства малките и средни животновъдни стопанства. Според еврорегламента последната година на нейното прилагане е 2020 г.
Танева обясни, че страната ни би могла отчасти да компенсира липсата на това подпомагане за дребните преживни животни чрез договаряне на по-висок процент за обвързаната подкрепа.
„Проблемът е, че Германия е категорично против продължаването на обвързаната подкрепа през следващия програмен период, затова и нашата администрация ще преговаря директно с германските колеги, за да ги убедим в посока да променят позицията си“, обясни министърът. За целта са предвидени няколко срещи в германското министерство на земеделието, където българската страна ще представи своето предложение, мотивирайки се с данни от първия SWOT-анализ, който показва плюсовете на досегашното подпомагане на страната по обвързаната подкрепа на фона на структурата на българското животновъдство.
По време на румънското председателство преобладаващата част от държавите-членки се обединиха около становището да се запази сегашният процент на обвързана подкрепа, който е 13+2 на сто от директните плащания.
„България ще настоява само за нашата страна този процент да бъде увеличен на 16+2, или общо 18% от полагащите се на България директни плащания, така че да разполагаме с ресурс за подпомагане на животновъдството, което губи преходната помощ“, посочи в интервюто си Танева.
По отношение на бъдещата ОСП министърът обясни, че до края на 2020 г. администрацията ще подготви стратегическия план, по който ще се осъществи подпомагането през следващия програмен период.
"Земеделците не трябва да си правят илюзии, че в бъдеще подпомагането ще бъде по-високо от досегашното. В най-добрия случай директните плащания ще бъдат на сегашното ниво, но изискванията за прилагане на екологичните практики ще бъдат задължителни, докато сега някои от тях бяха доброволни", припомни Танева. Стопаните трябва да прилагат и нови зелени практики, затова работата на администрацията ще бъде да просвещава земеделската общност. В тази връзка в началото на декември в Аграрния университет в Пловдив се предвижда дискусия на тема екологизация, където тези въпроси ще бъдат обсъждани, обясни още министър Танева.
