Малините са взискателни към хранителния режим на почвата и реагират силно на торене. Причината за това е сравнително плитко разположената им коренова система, редовното плододаване и ежегодното отстраняване чрез резитбата на голям брой едногодишни и двегодишни издънки. Хранителните вещества са необходими не само за формиране на висок добив, но и за израстване на много издънки- заместители през следващата година. Предпосадъчното торене се извършва с по 300 – 400 кг угнил оборски тор, 2,5- 3 кг троен суперфосфат и 3- 3,5 кг калиев тор на 100 кв. м. Малината е чувствителна към хлоридите. При нея трябва да се използват безхлорни калиеви торове. След разпръскване на торовете по повърхността на почвата се риголва на дълбочина около 50 см. На почви с плитък хумусен хоризонт не бива да се риголва по-дълбоко от него, защото можете да извадите неплодороден слой от подхоризонта.
Малината не понася кисела реакция на почвата. Такива площи трябва предварително да се варуват.
Насаждения, отглеждани на така подготвени площи, през следващите 2- 3 години се торят само с азотни торове. Ежегодно се внасят по 2,5 -3 кг амониева селитра на 100 кв. м, разделени на два пъти. Първото подхранване се прави рано напролет с първата обработка на почвата, а второто- след прецъфтяването. По- късното торене с азот забавя узряването на издънките и носи рискове от измръзване през зимата.
Ако не е извършено предпосадъчно торене, преди извършване на есенната дълбока обработка на почвата трябва да се внесат по 1- 1,2 кг троен суперфосфат и 1,5- 2 кг калриев тор на 100 кв. м. Оборският тор – по 300- 400 кг на 100 кв. м се внася през 2- 3 години.