Коалицията от неправителствени организации "За да остане природа в България" предупреждава, че с доклад от 20 октомври 2015 г. Комитетът по прилагане на Орхуската конвенция към ООН дава на България нов срок до края на годината, в който държавата да предприеме законодателни мерки за осигуряване на достъпа до правосъдие при одобряването на устройствени планове (ОУП и ПУП) и издаването на разрешения за строеж по Закона за устройство на територията (ЗУТ).
В писмото се изразява сериозно безпокойство, че такива мерки държавата трябваше да предприеме още през 2013 и 2014 г., веднага след като Комитетът на два пъти установи, че българското законодателство нарушава разпоредбите на Орхуската конвенция по отношение на достъпа до правосъдие при устройството на територията.
Решението на Комитета от 2013 г. се базира на десетки случаи, в които местните власти безконтролно са разрешавали строежи в защитени територии в нарушение на екологичното законодателство, възползвайки се от силно ограничения съдебен контрол върху издадените от тях актове по ЗУТ. За сравнение, всички актове на министър председателя на България подлежат на съдебен контрол.
В последно време такива примери са:
- липсата на реакция от страна на държавата по отношение незаконното строителство на нов 6-седалков лифт в Национален парк Пирин, разрешено от Община Банско на ошфорна фирма без вещни права в парка и в нарушение на плана за управление на националния парк и неправомерното изграждане на две противопожарни кули в Природен парк Витоша, разрешено от Община София в нарушение на Плана за управление на парка.
В същото време, ЗУТ забранява на гражданското общество да осъществява съдебен контрол върху разрешенията за строеж на тези незаконни обекти.
Държавата вече близо 3 години отказва да измени ЗУТ в отговор на задълженията на България към Орхуската конвенция. В същото време този закон се променя ежегодно с най-различни мотиви.
Реакцията на Комитета по прилагане на Орхуската конвенция идва в разгара на местните избори, когато всички партии обещават бързо икономическо развитие и растеж. Опитът от презастрояването на Черноморието и планинските курорти показва, че това развитие със сигурност ще бъде за сметка на околната среда и защитените ни територии. Гражданското общество обаче няма силен инструмент за контрол върху административните действия на местната власт.
Природозащитниците припомнят, че до настоящия момент България защитаваше тезата, че проблем с достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в българския Закон за устройство на територията не съществува, тъй като такъв достъп вече бил предвиден в съгласувателните процедури в националното природозащитно законодателство (Закона за защитените територии, Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие).
Въпреки това, природозащитните организации са представили достатъчно доказателства, че при наличието на политическа или корупционна протекция, държавата често прикрива нарушенията на местната власт и отказва да спре строителство, разрешено в нарушение на природозащитното законодателство.
За да се изпълнят изискванията на ООН по прилагането на Орхуската конвенция, експерти на сдружение „Зелени закони“ и Коалицията „За да остане природа в България“ са изразили готовност пред Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обсъждане на готови предложения за законодателни промени в ЗУТ.
Държавата би спечелила от активно участие в конвенцията и изменения на ЗУТ в съответствие с изискванията й. Когато гражданите имат по-голямо участие в регионалното и местно развитие, ще се реализират реално полезни за обществото инвестиционни проекти без компромиси с основните принципи за устойчивото развитие в местен, национален и международен план.
