През последните няколко седмици котировките на основните зърнени култури на международните пазари следват низходящ ценови тренд, обусловен от очертаващото се увеличение на добивите от хлебно и фуражно зърно в глобален мащаб и в основните страни производителки. Прави впечатление, че при пшеницата низходящият тренд набира сила главно под пресата на очакванията за увеличено предлагане на зърно от черноморския регион и преди всичко от Русия и Украйна. Важно е да се отбележи, че в началото на новата маркетингова година спекулантите (големи инвестиционни фондове направиха нов опит за прекъсване на тренда, като за пореден път разиграха климатичната карта на фона на изненадващо ниските показатели за площите и запасите от царевица в САЩ и увеличеното потребление на пшеница за фуражни цели. Спекулативното ценово рали на борсите в Чикаго и Париж обаче не продължи дълго предвид рязкото намаление на интереса към покупки на физическия пазар, оповестяването на по-оптимистични прогнози за производството на пшеница на Стария континент (EС, Русия и Украйна), напоителните валежи в засегнатите от суша територии на пшеничния пояс на САЩ и канадските прерии и др. Анализаторите отбелязват, че напоследък фундаменталните (балансови) фактори категорично излязоха на преден план. Авторите на пазарни анализи продължават да коментират публикувания в края на юни доклад на Международния съвет по зърното (IGC) и най-вече благоприятната майска прогноза за увеличението с 15,2 млн.т на глобалния добив от пшеница през новия сезон 2021/22 г. в сравнение с 2020/21 г. – до рекордните 789,4 млн.т.
Съвета вдигна прогнозната летва за Русия от 79,3 млн.т на 81,5 млн.т, което е трети по размер резултат след рекордните постижения през 2017/18 г. и 2020/21 г. Прогнозата за производството на пшеница в Украйна е увеличена с 1 млн.т от 27,8 млн. т на 28,7 млн.т, с 3,3 млн.т повече отколкото през миналата година. Експортният потенциал на Русия през 2021/22 г. ще спадне с 1,4 млн.т (до 37,3 млн.т). Но дори с този редуциран в сравнение с рекордната 2020/21 г. обем Русия запазва лидерската си позиция в световната експортна листа, като на втора позиция са ЕС – 31,6 млн.н (30,0 млн.т), а на трета са Щатите с износ от около 25,0 млн.т (26,5 млн. т). Намалението в руския износ на пшеница изцяло ще се компенсира с увеличените с 3,1 млн.т доставки от Украйна – 20,1 млн.т спрямо 17,0 млн.т през 2020/21 г. Прогнозата за новата реколта от пшеница в ЕС е увеличена с 1,4 млн.т, до 136,0 млн.т, с 12 млн.т повече в сравнение с компрометираното от неблагоприятното време миналогодишно производство. Важно е да се отбележи, че прогнозата за експортния потенциал на ЕС предвижда ръст с 2 млн.т в сравнение с 2020/21 г. – до 32,2 млн.т.
Черноморският регион ще осигури 33 на сто от световния износ на пшеница
Прави впечатление, че очакваното рязко увеличение на използването на пшеница за фуражни цели в глобален мащаб (с 9,3 млн.т, до 159,6 млн.т), което е следствие на рязкото поскъпване на царевицата на международния пазар.
Междувременно прогнозните данни за производството на пшеница в Русия и Украйна стават все по-оптимистични. Прогнозната летва за Русия вече се движи в границите 84-86 млн.т, което предполага възможност за изкачване до нов исторически връх.
2021/22 маркетингова година започна с рязко активизиране на продавачите на руско и украинско мелничарско зърно.
Според отчета на Държавната митническа служба на Украйна темпът на износ на пшеница и царевица от страната е почти 2 пъти по-висок от миналата година. През периода 1- 9 юли Украйна натовари за износ 178 хил. тона пшеница (+165 хиляди тона спрямо миналата година) и 333 хиляди тона царевица (+171 хиляди тона).
От началото на новия сезон (1 юли) експортните цени на френската мелничарска пшеница се понижиха с 15 евро, от EUR 215/т до EUR 200/т FOB. Още по-стръмно пикираха надолу експортните котировки на мелничарската пшеница в Русия и Украйна – до $230-235/т FOB през изминалия седмичен период ($245-250/т FOB към 1 юли). Спадът на цените продължава, като в началото на новата седмица според данните цитирани от Ройтерс украинска мелничарска пшеница 12,5% протеин се търгуваше по $219-229/т FOB.
Организацията на ООН по прехрана и земеделие тези дни отбелязва, че през юни 2021 г. е регистрирано първото в рамките на една календарна година понижение на глобалния индекс на ФАО за цените на зърненте храни. По данните на международната организация индексът през юни ерозира с 2,6% до 129,4 пункта. Купувачите на зърно коментират, че това е добро начало за тях и очакват продължаване на тренда, тъй като спада е все още минимален и индексът е все още с близо 34 на сто по-висок в сравнение с юли 2020 г.
И още един интересен факт. В края на миналата седмица Националната статистическа служба отбелязва увеличение на рентабилността в растениевъдния отрасъл на Украйна. Анализът на службата показва, че царевицата е най-печелившата култура там с рентабилност 29% на сто, следвана от пшеницата (23%) и ечемика (14%). Сред маслодайните култури най-добра рентабилност демонстрира производството на слънчогледово семе - 37%, следвано от соята с 33% и рапицата - 23%.
Участниците в зърнената търговия през последните два–три дни се въздържат от нови мащабни сделки, тъй като в понеделник, Министерството на земеделието на САЩ (USDA) ще публикува доклад за състоянието на глобалния зърнен баланс с нови прогнозни данни за 2021 /22 г.
Игор Валентович
