До 14 юли всички участници по веригата от производството на селскостопанска продукция, през нейната преработка до крайната й продажба в магазините ще дадат своите предложения по проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, подготвен от Министерството на земеделието и храните. Този норматив се очакваше от фермерите с нетърпение, защото основната му цел е да защити производителите на първична продукция, които на безценица продават труда си, докато печалбата се разпределя основно по търговската верига.

Доколко обаче проектът отговаря на първоначалните намерения за подкрепа и дали ще бъде работещ – това е въпрос с много неизвестни. Към този момент сякаш преобладават негативните становища и това пролича от мнението на представителите на преработвателния бранш и на търговците, част от които присъстваха на годишната конференция на Съюза на хранително-вкусовата промишленост, проведена вчера в София.

Извън становищата по проекта, за които синор.бг писа при неговото качване за обсъждане преди две седмици, свои позиции изказаха немалка част от производителите на храни. Становището на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци е представено в цели 7 страници, а критиките в него са подкрепени със солидни юридически и икономически мотиви. Съюзът на градинарите също имат някои забележки. Повечето от експертите, присъствали на конференцията, изказват силното си съмнение, че този закон скоро ще види бял свят, в сегашния му вид на изработване. Защото в него липсват основополащи определения – като например какво точно е спекулата, какво означава храна, произведена в България и т.н.

Потърсихме за коментар по темата експерта от Института по икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН), доцент Огнян Боюклиев, който има точни наблюдения върху контрола на качеството и цените по агрохранителната верига не само в България, но и в Европейския съюз.

„Напоследък у нас много се заговори за спекула, затова потърсих колеги юристи с голям опит по прилагане на стопанското ни законодателство. И всички те са единодушни, че нито един стопански закон не посочва точно какво означава спекула – няма такова понятие“, обясни експертът. И припомни, че основното правило за търговеца е да купи нещо по-евтино и да го продаде по-скъпо. Точно тук авторите на закона, чиято цел е да защитават българското производство, е трябвало да дадат определение точно какво означава български продукти, защото в момента у нас масово се внасят плодове, зеленчуци, мед, масло и какво ли още не отвън, след което се препакетират и никой не им забранява да сложи знака „Произведено в България“ на този внос. В същото време в Гърция знакът „Произведено в Гърция „се слага само върху продукти, които са произведени от гръцки земеделци и животновъди. Върху етикети се посочва не само мястото на животновъдния обект, но и на преработвателя. Докато у нас 80 на сто от колбасите се произвеждат от свинско или телешко месо, внесено от ЕС или други държави". Дали тези месни продукти може да се нарекат български, след като месото не е от наши свинеферми“, риторично пита доц. Боюклиев. Пояснявайки, че за разлика от лесното препакетиране, което правят вносителите-прекупвачи, месопреработвателите са вложили много труд, енергия, подготовка на рецептури и др. „Проблемът е, че тези практики не са регулирани в нито една наредба, нито в законите, а си съществуват свободно. В този смисъл проктозаконът за агрохранителната верига е трябвало да регулира именно тези аномалии, защото те са в основата на спекулата, срещу която негодува всички“, поясни доцентът.

Попитан как изискванията за фиксираните търговски надценки по търговската верига би стопирала процеса на поскъпването на храните, Боюклиев кратко обясни, че не вижда как физически процесът ще бъде контролиран - припомняйки, че агенцията по храните (БАБХ) контролира само качеството, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - картелните споразумения и монополът. „Ако административно наложиш подобни надценки, както е указано в закона, административно е почти невъзможно да контролираш този процес“, обясни икономистът. И припомни, че вчера излезе и докладът на Европейската комисия за инфлацията при храните в държавите от Европейския съюз, от който ясно се вижда, че България е на много високо ценово равнище по отношение на храните. В ЕС България е държавата с най-ниската изкупна цена на млякото и най-високата цена на кравето мляко, продавано като краен продукт в магазините. В същото време сме на последно място по заплати и пенсии - явни противоречия, които с този закон той не вижда как ще бъдат преодолени.

„Говорят, че при подготовката на закона за взели за пример френската обсерватория, която следи цялата верига на доставки от полето до магазините. Само че тази обсерватория не е създадена да налага административни мерки, за разлика от нашия проект. Френските експерти следят чрез нея веригата от полето до щандовете, като целта е да анализира проблемите и ако се появат, да ги отстраняват. Като работят по новите политики в областта на сектора“, обясни доц. Боюклиев. И с изненада посочва, че според българския проект контролиращите органи ще влизат в магазинчетата и ще проверяват какво ли не – това обаче не трябва да става избирателно.

На въпроса как трябваше да се процедира в подготовката на проекта, за да изпълни заложените цели, експертът кратко обяснява, че „преди да направят този закон, те трябваше да намерят отговор на въпроса защо у нас не се купува местната продукция – която като качество е по-хубава, тя е пресна, продава се в рамките на един ден или на седмица от нейното узряване и се търси от българските потребители“.

С този закон администрацията трябваше да се придържа стриктно към директива на Европейския съюз, гарантираща пълна проследяемост на качеството на храните по веригата на храните, смята екпертът. И със съжаление отбелязва, че тя има препоръчителен характер и не е задължителна като регламентите на ЕС. „Изненадвам, че управляващите избягват тази тема, а за мен тя е ключова, защото дефинира точното проследяването на качеството във всички звена“, заключава експертът.

Боюклиев посочва и примери от опита в други европейски държави, които отдавна са постигнали баланс в търговските взаимоотношения между фермери, преработватели, държава и търговци. Особено с мрежите от фермерски пазари, където занаятчийската храна се предлагат всяка седмица в големите градове на Испания, Италия, Германия, Франция, Швейцария, дори в държавите от бившия Източен блок.

Първият му пример е от Германия, защото на среща с производители на картофи от Самоков техни колеги са обяснили как между тях и търговците от даден производителен район съществува негласно правило – докато не се продаде продукцията на местните производители на картофи, никой търговец не акцентира върху вносните – както става у нас. „В тази държава няма закон или наредба, която да забранява вноса. Просто има общество, което е солидарно с фермерите. Дори в една малка община шефът на търговската верига излага на видно място произведетната местна реколта, докато вносната е на втора и трета линия“, пояснява доц. Боюклиев

Френският опит с таван върху цените на продуктите от първа необходимост, поставени в потребителската кошница, привидно е взет под внимание от българската администрация, но не съвсем.

Да, в почти всички търговски вериги на Франция има период от 2 месеца например, в който пред магазините се поставят потребителски кошници, с които се гарантира, че цените няма да се променят. Фиксират се примерно 30-на продукта, за които търговци и производители предварително са договорили надценката помежду си, като този договор се подписва пред държавните органи и този ангажимент се спазва желязно от двете страни. „Друг е въпросът, че това е здравословна местна храна, която е произведена в радиус от 30 километра от търговската верига или магазина. И това е държавно регламентирано – има го във всички големи вериги. От една страна храната е пресна и гарантирано здравословна. От друга – тя е в полза и на търговеца, защото клиентът влиза в магазина заради евтината храна, но си купува и други по-скъпи продукти, които не са на фиксирани цени“, обяснява икономистът.

Според Боюклиев България би могла да използва сегашната ситуация с преминаването към еврото, защото и в Харватска е имало подобен период на следене на пазара от държавата, само че той е свързан с превалутирането. „Тогава се е следяло да няма закръгляване в цените, защото е нарушение и то трябва да се преследва. Но отново повтарям, у нас може би в този период държавно би могло да се въведат подобни защитни цени на някои храни и продукти – но с ангажимент, че до датата, когато минаваме към превалутиране, не трябва да се допускат промени в цените. Така хем ще се предотврати пробелмът с вдигането на цените, хем ще се избегне онова закръгляване, за което всички говорят. Сложна операция ще бъде, защото нашите доходи са много ниски, но този опит е споделян в повечето европейски държави и е редно да се приложи коректно, заключава Боюклиев.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Sinor.BG