За десет години българските фермери станаха конкурентни производители на рапица. Ако имат стимул да произвеждат и индустриален коноп, за още 10 години те биха могли да усвоят това производство, още повече че културата е с мащабно приложение във важни за икономиката отрасли като строителството, химическата промишленост, дори в автомобилостроенето. До този извод е стигнал Славчо Червенков, картофопроизводител с над 20-годишен стаж в земеделието.

Хората от бранша добре познават собственика на  “Роял патейтос” Славчо Червенков, който се захваща с производство на картофи в далечната 1994 г., когато родните земеделци не бяха и помирисвали евросубсидии. За този период бизнесът му преминава през различни етапи на развитие, без фермерът да се откаже от картофите, въпреки липсата на подпомагане в този бранш.

Като всеки предприемач и Червенков инвестира в нови производства, търсейки ниши за добра реализация. Към конопа го насочват неговите синове, които поемат по пътя на баща си, инвестирайки в перспективен бизнес, и то не съвсем непознат за България. До 20-и век конопът е заемал важно място по българските полета, тъй като от него са се произвеждали важни за домакинството предмети.

За разлика от останалите земеделски култури, при които се използват само семената или плодовете, конопът е многофункционален. От корените до семената – всичко намира приложение за човека.

„Масово се пищи, че в България се сече гората, а в Европа от 10 декара коноп можеш да си направиш почти цяла дървена вила”, коментира Славчо Червенков.

Да не говорим за автомобилостроенето, където конопът е основна суровина за редица елементи. Ако не знаете, дори първият авктомобил на Хенри Форд е бил направен от коноп.

„Днес купетата на всички съвременни марки автомобили се произвеждат от коноп и ако българските политици се страхуват, че това е наркотично вещество, което вреди на здравето, нека да слязат от мерцедесите и да се качат на старите коли, произвеждани от пластмаса и метал”, иронично отбелязва фермерът.

От името на колегите си Червенков призовава българската администрация да създаде законодателство, което да подпомага производството на индустриален коноп, чието приложение в Европа и в света е изключително голямо. Като голям производител на коноп Китай масово купува семена от водещи сертифицирани европейски производители, затова и пазарът държи високи цени на тази суровина. Чехия също е дръпнала напред в производството, но за целта са създали специален закон за индустриалния коноп, който слага ред в контрола.

„Българските политици също биха могли да насърчат подобно производство, вместо да слагат бариери, както се предвижда в поредните промени към Закона за наркотичните вещества и прекурсорите. В етап на подготовка са промени в закона, които според бизнеса ще блокират инициативата за производство на индустриален коноп.

От две години синът на Славчо Александър отглежда коноп, но поради огромни пропуски в българското законодателство среща сериозни трудности в работата си. Проблемът идва от специфичността на конопа като култура, която е вид канабис, но поради ниското съдържание на упойващо вещество е безнаркотичен.

Индустриалният коноп съдържа под 0,2 тегловни процента тетрахидроканабинол – психотропното вещество, което прави хората „щастриви”. По сегашното българско законодателство производството на коноп е регламентирано с наредба от 2001 г., която урежда условията и реда за семепроизводство, отглеждане, внос и износ на растения и семена от рода на конопа (канабис), а също вноса и износа на семена от опиев мак.

Тъй като в България конопопроизводството е слабо развито, липсват сертифицирани търговци на семена, затова и фирмата на Александър Червенков „Агролоджик” се снабдява от внос, тъй като за тях се изискват специални сертификати. Така производителите доказват, че съдържанието на тетрахидроканабинол не е над допустимите 0,2 тегловни процента.

Ако обаче някои от вносните доставки семена се окажат с превишено съдържание на този елемент, тогава фермерите ще бъдат отрязани от субсидии на хектар, защото без вина ще се окажат нарушили на българското законодателството.

Според фермерите е важно българските политици като колегите си в Чехия например да предложат специален закон за индустриалния коноп. Чрез него ще се неутрализират нарушителите, които покрай индустриалния коноп дръзват да произвеждат и канабис.

Само да припомним, че индустриалният коноп (наричан от старите хора в България гръсти) има повече от 35 000 приложения – здравословни храни и добавки, натурална козметика, медицина, горива, модерни строителни материали, алтернативи на петролни продукти, висококачествен текстил, бои и много други приложения, които в почти всеки един случай предлагат по-качествена, конкурентна и устойчива алтернатива на съществуващите продукти.

В световен мащаб конопът се завръща с пълна сила и създава нови работни места, като в същото време предлага на клиентите качествени, здравословни и отговорни към околната среда продукти.

Като земеделска култура, конопът представлява много голям интерес, защото е перфектната ротационна култура – гъстата листна маса и бързият растеж задушават и изчистват земята от бурени, кореновата система също е важна за почвата. Конопеното растение няма нужда от пестициди и химикали, които да спомагат растежа и борбата му с вредители, поради което ефектът на тази култура върху околната среда е изцяло позитивен.

Екатерина Стоилова

Sinor.BG