Овесът е традиционно отглеждана култура у нас, но напоследък е значително подценен. Това донякъде има своето обяснение. В миналото овесът се е отглеждал в ротация с другите култури, което е позволявало по-ефективното използване на земята. Конете са били основната двигателна сила, широко са се използвали във войската, при обработката на земята. И затова овесът е бил много ценен като фуражна култура. Въпреки тези обективни условия малко пренебрежително сега той остава встрани от вниманието на производителите. А не бива да е така, защото овесът има много ценни качества като фураж, а освен това заема важно място в храненето на хората, основно в страните от Северна Европа. Днес в Северна Америка и Канада се произвеждат повече от 200 вида храни, включващи овесени продукти.

Овесът е култура с многостранно използване – за фуражно зърно, за зелена маса – самостоятелно или в смески с бобови култури, за производството на детски и диетични храни. В сравнение с другите зърненожитни култури той има някои предимства – къс вегетационен период; не се конкурира с други земеделски култури по отношение на периода на отглеждане (рано се засява и рано се прибира); има силно развита и дълбоко проникваща коренова система, поради което през лятото по-лесно понася продължителното засушаване; рационално използва есенно-зимната влага и останалите усвоими вещества в почвата.

Други предимства на овеса са: високо и балансирано съдържание на протеин, мазнини и растителни влакна; притежава комплекс от незаменими аминокиселини, богат състав на витамини и минерални вещества, добри енергийни качества. Овесът се отглежда предимно за зърно, което е висококачествен фураж за коне, за млади животни и за животни, предназначени за разплод.

Освен високата си обменна енергия, усвоими минерални вещества и витамини, в протеина на овесеното зърно се съдържат специфични незаменими аминокиселини, спомагащи за бързото развитие на подрастващия млад организъм. Използва се като отлична добавка като цяло зърно към комбинирания фураж за домашни, диви и декоративни птици. Добрата усвояемост на хранителните вещества и витамините в овесеното зърно го правят особено подходящ за детското и диетичното хранене. У нас овесът се отглежда главно на неблагоприятни почвено-климатични условия в сравнение с останалите зърнено-житни култури. Площите се колебаят силно, което обуславя нестабилни и сравнително ниски добиви, още повече, че обикновено се използват нископродуктивни сортове.

Къде да търсим успех при отглеждането на овеса? Той е в няколко посоки: спазване на комплекса от агротехнически изисквания – предпоставка за реализирането на високите продуктивни възможности на новите сортове пролетен и зимуващ овес спазване на срока за сеитба (от февруари до края на март); в срок и качествено прилагане на растителнозащитните мерки; спазване на срока за прибиране. Жътвата трябва непременно да бъде съобразена с биологичните особености на културата – неравномерното узряване на зърната в метлицата и лесното им оронване след узряването.

ИЗВОДИ: успех при отглеждането на овес може да има при оптимизиране на всички елементи от технологията и използване на високия продуктивен потенциал на създадените нови сортове. Тогава получените добиви може да бъдат около два пъти повисоки от настоящите. В условията на Североизточна България средният добив от стандартния сорт пролетен овес „Образцов чифлик-4” може да достигне 500 кг от декар.

Sinor.BG