08-02-2007 г. При избора на прасета за разплод и угояване, освен че трябва животните да са от здрави и високопродуктивни стада, необходимо е да имат добре развити млечни жлези. Важното е свинята не само да роди много прасета, но и да ги отгледа до 30-35-дневна възраст. Броят и качеството на цицките във вимето са обект на селекция при културните породи. По корема както на свинете, така и на нерезите, трябва да има правилно разположени на равни, достатъчно големи разстояния и наредени симетрично в два реда не по-малко от 12 добре развити цицки. В съвременното интензивно свиневъдство млечността на свинете майки играе основна роля за запазването и тегловното развитие на бозайничетата. Независимо от прилагането на млекозаместители и предстартерни смески, млечността на кърмачките е основният старт за развитието на прасетата. На семинар на Асоциацията на свиневъдите през 1999 г. Дон Клайн, собственик на племенна ферма с 550 основни свине майки в САЩ съобщи, че прасетата се отбиват на 21-ия ден след раждането с живо тегло 5-5,5 кг и до този момент не се хранят с нищо освен с майчиното мляко, но им се осигурява вода за пиене. Броят на живородените прасета е 10,5, а на отбитите - 9,3 средно на прасило. В най-голямата ферма по свиневъдство "Шмицфилд" в САЩ, притежаваща над 1 500 000 свине майки, бозайничетата се отбиват, без да се подхранват на 21-дневна възраст с живо тегло 5-6 кг и веднага се преместват в други ферми за подрастващи прасета. Следователно изборът на разплодни свине с добре развито виме е изходен момент за успешното отглеждане на прасетата. За какво трябва да внимава свиневъдът при избора на разплодни животни? Първо - за сближените и неправилни цицки. Те затрудняват бозаенето на прасетата и стават причина за сбивания между тях, за изоставяне на някои цицки и непълно използване на вимето. Когато прасетата бозаят две седмици отделните млечни жлези трябва да образуват заедно с цицките правилни конуси, равномерно разположени един до друг (виж снимката). Такова виме е признак за добра млечност на майката. Преценката на цицките и вимето е много важна, тъй като както дефектните, така и нормалните цицки се унаследяват. Установено е, че ако родителите са с по 14 цицки, може да се очаква със сигурност до 90 на сто от приплодите да бъдат най-малко с по 12 цицки. Ако те са с по 12 цицки, то само 66 на сто от приплодите ще бъдат с по 12 цицки. Второ - особено голям недостатък е наличието на кратерни цицки. Те са по-къси от нормалните, с хлътнал навътре връх, образуващ кратероподобна вдлъбнатина. Най-често жлезистите тела на кратерните цицки са добре развити, с по 2-3 броя в един конус. Обаче техните канали обикновено не достигат върха на папилата. При опипване и издърпване на папилата цицката не се изтегля, защото вдлъбнатината на върха е захваната за вътрешната тъкан. Кратерните цицки във вимето на свинете са наследствени. Този дефект се проявява при свинете и нерезите, като засяга средните или предните двойки цицки, на които се отглеждат най-добри прасета. Най-добро средство за борба с този недостатък е отборът в племенните стада. Предвидените за разплод животни след 4-6-месечна възраст се преглеждат най-внимателно за наличие на асиметричност и кратерни цицки. По-строг и последователен трябва да бъде отборът при нерезите, защото те предават в най-голяма степен този дефект на поколенията. При свинете майки дефектът се проявява непосредствено при лактацията и по-лесно може да се ограничи чрез изключване от разплод още от първото прасило. Необходимо е да се бракуват и такива свине майки, при които въпреки дефекта цицките лактират нормално. В генотипно отношение те са носители на недостатъка, който в потомството им се проявява в максимална степен. Смята се, че дефектът е силно разпространен, когато над 30 на сто от разплодните животни имат средно 1,5-2 кратерни цицки. В такъв случай е необходимо да се бракуват и близките родственици на отстранените животни. От в. Фермер