Зайцевъдството има бъдеще

03-01-2007 г. - Г-н Пехливанов, вие сте първият специалист, приложил изкуствено осеменяване в зайцевъдството, имате натрупан много богат опит в тази област - лесно ли е? - В движение се натрупва опитът - годините в бранша, които съм навъртял, не са малко. В интерес на истината мой приятел ме покани за фуражопроизводството, което означава, че той е имал предварителна информация до каква степен съм навлязъл в зайцевъдството. А аз пък от своя страна дойдох с опита и знанията си - по това време изкуствено осеменяване на зайци в България правех единствено аз. В Долна Митрополия се правеха опити, но доста по-примитивно. Всъщност през 2001 година беше направено първото изкуствено осеменяване у нас. И преди това се правеха опити, получавахме материал от зайци, но по-скоро лабораторно. Започнахме с доц. Стоян Георгиев, който внесе оборудването и това беше неговият принос към идеята. Аз дадох работата, стадото, наблюденията. Може би постигнатото през годините е дало на фирмата основание да ми повери изпълнението на този проект. Много е отговорно - никога досега не са събирани 2 000 заека в едно хале, както в Славяново, а е заложено броят на зайците тук да стигне 3 000. - На каква площ е фермата и какви са амбициите? Какви са точно бизнес взаимоотношенията ви с фирма "Роби"? - Халето е изградено през пролетта. Фермата е създадена, образно казано, под юрисдикцията на фирма "Ню партнерс", "Роби" пък се занимава с търговия - изкупуване и продажба, на готовия продукт. В този цикъл на работа "Ню партнерс" пое ангажимент да създаде ферми, да ги оборудва, да ги напълни с животни и да обучи екип, който да се грижи за животните. Това беше първият етап от общата ни работа. "Роби" пък получават от нас качествени животни и навреме. За тази цел аз реално съм назначен във фирма "Роби" и в същото време съм консултант на "Ню партнерс". Схемата сработи и мога да кажа, че съвсем скоро вече ще мислим за разширяване. - А защо в Славяново? - Като център на животновъдството се е доказал отдавна. Тук има изградена инфраструктура, а и ние сме хора, които гледат и в перспектива. Изискванията, които ЕС ще ни постави като отстояние от населено място, а и от различни животновъдни и фуражопроизводителни обекти, ние ги имаме тук. Като прибавим към това, че халетата бяха в сравнително добър вид, преценихме, че фермата ще е тук. Така ще си спестим много главоболия, като стигнем до кандидатстване на БГ номер и ще сме изпълнили предварително изискванията, на които трябва да отговаря една животновъдна ферма. Вижте, тази ферма е първата. Затова ние си дадохме сметка за рисковете и преценихме, че можем да си позволим да вложим малко повече средства, като станем пионери в добрия начин на отглеждане на животните. Само един пример - никъде няма практика в почистването на една такава ферма. Ползвахме опит от птицефермите - модели на клетки и оборудване, гледахме снимки от ферми в развитите страни, но така или иначе все още механичното почистване е едно то нещата, с които ние експериментираме. Едно е категорично - зайцевъдството не може да бъде механизирано както други въдства - тук ръчният труд е на първо място. И е много. - Колко зайци има в момента във фермата? - Около 1 700 - 1 800 животни, като всеки вторник част от тях отиват за преработка. С днешна дата имаме 200 майки, 8 мъжки, имаме подготвени още осем мъжки от ремонтните, имаме подготвени и 120 майки, които ще влязат в основното стадо. Подрастващите са 400, 171 са зайчетата, които са почти готови за продажба, бозайниците ни са 525 бройки. В момента се раждат около 400 зайчета - само в днешния ден. Така че въртим около 4 000 заека във фермата. - Какво ви предстои оттук нататък? - Оттук нататък, може би, "Ню партнерс" като фирма, която работи основно в птицевъдството, ще ни даде малко по-голяма свобода на действие - без това да прозвучи неколегиално, защото досега сме работили много професионално с тях. Истината е обаче, че птицевъдите гонят едни задачи, а зайцевъдите - други. В нашия случай финансирането е общо и ако решенията са в ръцете на птицевъдите, ще се решават най-напред птицевъдните проблеми, а зайцевъдните винаги ще остават на втори план. Това би могло да забави проекта, а това не е от полза за никого - обратното, задачата е да вървим в регламентираните срокове, да разширяваме производството, да подготвяме и обзавеждаме нови халета и да вървим напред. Имаме много да работим и по отношение на фуражопроизводството, имаме да поевтиняваме храненето, да работим още по хранителния дизайн, да работим по рецептурата - което значи, че нямаме време тепърва да търсим мотивация пред ръководството на "Ню партнерс". Затова сега с г-н Андреев работим по предложение към фирмата, с което ние да получим по-голяма автономност. Само така можем да растем и да увеличаваме бройката, което води до намаляване на себестойността. А себестойността пада и от собственото фуражопроизводство - това са пътищата, по които трябва да вървим, но които не са приоритет на птицевъдите. Та, в такава посока ще вървим. Какво ще се получи в крайна сметка, ще коментираме на по-късен етап. - Оптимист ли сте за бъдещето на зайцевъдството, а и на фермата в Славяново? - Имам достатъчно натрупан опит и знания през годините и мога да кажа следното: с говедовъдство няма да можем да пробием на външни пазари - нито с мляко, нито с млечни продукти, нито с говеждо месо. Същото важи за свиневъдството и за птицевъдството. Схемата е проста - тези отрасли са лесни за автоматизиране, затова европейците няма да ни дават пари за такова производство. Те ще купуват своето производство или ще въведат ограничения така, че ние да не можем да изнасяме. Само един пример - в Монтана една гледачка гледа 16 халета пилета, като във всяко хале има по 16-20 хиляди бройлера. Това производство може да бъде супер механизирано, аналогични са нещата в говедовъдството и в свиневъдството. Докато зайцевъдството е интелигентно въдство и не може да бъде автоматизирано. Много е висок човешкият фактор в този отрасъл. Нашият шанс е, че ние имаме хора, които можем да обучим, и да работим добре - да произведем продукт, който е ценен и търсен. Никога няма да има свръхпроизводство на заешко месо, защото въдството е трудоемко. Технологията не може да отговори изцяло на нуждите на този бозайник, защото той има специфична репродуктивна система и специфична храносмилателна система, няма нищо общо с другите животновъдства. Да, зайцевъдството има бъдеще. Дори само заради това, че европейците не могат да си произведат в достатъчно количество заешко месо. Това е по отношение на производството, а по отношение на качеството на месото, заешкото също няма аналог и пазарите са осигурени. Трябва ни само лицензирана за износ кланица.