Дребни, но важни добавки, за да се подобри вентилацията

19-12-2006 г. В много птицевъдни ферми или в отделни помещения е установено или се усеща, че въздухообменът е недостатъчен. Тогава микроклиматът се влошава и първите признаци за това са запрашеността на въздуха и усещането за наличие на амоняк. Причините за това могат да бъдат различни. В повечето случаи, особено при сградите, строени по-отдавна, това е обяснимо, но само донякъде. Тези сгради са строени, когато възприетите норми за гъстота на птиците бяха по-ниски, а разчетите за капацитета на вентилацията са правени при максимален въздухообмен по 3,6 куб. м на час за 1 кг жива маса. Тази норма, която е заимствана от някои западноевропейски страни, при нашите климатични условия е в състояние да осигури отстраняване на излишната влага и част от вредните газове, но не и излишната топлина. При увеличената гъстота на птиците, прилагана у нас от доста години, тази норма се оказва недостатъчна. В помещенията се увеличава концентрацията на вредни газове и други замърсители над пределно допустимата концентрация, не достига и кислородът за птиците. Това води до недоокисляване на белтъчините, въглехидратите и мазнините и до натрупване на токсични продукти в птичия организъм. Нарушава се обмяната на веществата, което неизбежно се отразява неблагоприятно върху здравословното състояние на птиците и върху техните продуктивни качества. Една от възможностите за подобряване на вентилацията е чрез преизчисляване на нейния капацитет и при нужда да се увеличи броят на вентилаторите или да се сменят наличните с по-мощни. Ако това не е направено и не се предвиждат промени в капацитета й, вентилацията може да се подобри чрез някои дребни наглед и евтини допълнения към нея. В преобладаващата част от големите помещения с ширина от 12 до 33 м височината на покривите е твърде голяма, те са без тавани и най-често изсмукващите вентилатори са на покрива. Обикновено под тях няма канали (въздухопроводи), които да улесняват изсмукването на въздуха от зоната, обитавана от птиците. При такова решение на вентилацията първо се изсмуква въздухът от горните слоеве в помещението, които са в непосредствена близост до вентилаторите, и накрая - този от зоната на птиците, която е до пода. Когато се поставят въздухопроводи под вентилаторите, става възможно най-напред да се изсмуква замърсеният въздух от зоната на птиците, а след това от по-горните слоеве. Въздухопроводите трябва да бъдат спуснати до 60-80 см над постелята и е най-добре, ако на долния отвор имат поставени жалузи или капаци, с които чрез частично или пълно затваряне се регулира потокът на изхвърления въздух. Това е особено необходимо за по-хладните и студени дни и когато не е наложителна смяна на въздуха при птиците. Въздуховоди трябва да се поставят и когато изсмукващите вентилатори са на надлъжните стени. Те може да бъдат спуснати по-ниско към пода - до 40-50 см над повърхността. Друг, не навсякъде решен въпрос, е този с липсата на насочващи клапани на отворите за входящия чист въздух. Когато няма такива клапани, част от постъпващия въздух не се насочва към зоната на птиците, а направо към изсмукващите вентилатори. Това няма да се получи, ако с тези клапани въздухът се насочи само към птиците. Освен клапани на входящите отвори за чист въздух, когато те са на надлъжните стени, трябва да се поставят и кожуси, които да достигат до 40-50 см от пода. С тях чистият въздух се насочва изцяло към зоната на птиците. В студено време обаче, когато атмосферната температура е ниска, това може да се окаже нежелано и да предизвика простудни заболявания. В този сезон посоката на входящия въздух трябва да се промени. За някои тези добавки към съществуващата вентилация може да изглеждат дребни и незначителни, но те всъщност могат да се окажат твърде значителни за нейното подобряване.