Съхраняване на уникалния генофонд от автохтонни породи животни

12-12-2006 г. Малцина знаят, че българският народ с много любов и умение е създал голям брой автохтонни породи животни, много от които са запазени и до днес. На тях обществото ни трябва да гледа не само като на средство за производство на животинска продукция, но и като част от културното ни наследство, което сме длъжни да опазим и предадем на следващите поколения. През последните години сме свидетели на възраждането на такива, смятани за изчезващи породи домашни животни като Каракачанската овца, Каракачанското куче, Каракачанския кон, Сивото говедо и Късорогото родопско говедо. След 1972 г. науката с необходимата сериозност постави въпроса за запазването на уникалния генофонд на страната, като получи известна поддръжка за това от държавата. През последните 50 г. животновъдството преживя два етапа на масово кръстосване и ликвидация на местните породи. Първия път това беше през 50-те и 60-те години на миналия век, когато местните породи бяха масово кръстосвани с "културни", вносни и високопродуктивни, понякога трудно адаптиращи се към условията на страната ни разплодници. Голям брой ценни животни бяха изнесени или влязоха в бурканите при неадекватно проведената аграрна реформа след 1989 г. Все пак от предвидливия българин в малките семейни ферми бяха запазени единици от тях, които заедно с оределите стада на институтите на НЦАН станаха основа за реставрацията им. С похвална енергия при събирането и типизирането им се заеха асоциацията "Редки местни породи" със седалище в Карлово и БДОБР "Семпер вива". През последните години и ФАО обърна особено внимание на генетичните ресурси в световен мащаб. По единна методика отделните страни изготвиха национални доклади за състоянието им. През тази година ИАСАРЖ издаде каталог "Породи селскостопански животни в България", в който са представени породните характеристики както на конвенционалните, така и на местните породи, богато илюстриран със снимков материал. Предстои и патентоването на някои от тях. Всички усилия за запазването на автохтонните породи биха имали временен характер, ако отглеждането им носи само разходи и загуба на стопаните. Поради това тяхното отглеждане всяка година се подпомага от държавата, но не в такава степен, че да покрие напълно разноските по отглеждането им. Препоръчително е отглеждането на тези породи да се съчетае с други щадящи природата практики като биологично земеделие, селски и екотуризъм, а така също и със собствена преработка на продукцията, вкл. и регистриране на собствена търговска марка. Едва сега стартира дългоочакваната мярка, отразена в Наредба 1.3 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитието на селскостопанска дейност, целяща опазването на околната среда по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделските райони в Република България (САПАРД). В нея може да се включат физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 за създаване и поддържане на земеделските производители. Целта на мярката е "развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда". В нея са обособени четири направления, като направление "Б" се отнася до "Отглеждане на животни от застрашени местни породи". Наличието на такива животни се удостоверява с копие от удостоверение за породна принадлежност, а клането и продажбата на премираните животни става с разрешение на ИАСАРЖ или на развъдната асоциация. За 2006 г. в компенсаторните плащания са включени стопаните, отглеждащи Българско сиво говедо, Късорого родопско говедо, Каракачанска и Медночервена овца. За 2007 г. се предвижда разширяване на обсега на застрашените породи със следните: Каракачански кон, Каракачанско куче (само за животните, използвани за охрана на стадата), Калоферската дългокосместа коза, Източнобалканската свиня, Реплянската и Дъбенската овца. Вероятно е в бъдеще да бъдат включени и други застрашени породи като Тетевенската овца, Лудогорския кон и други, ако се докаже безспорно тяхната автентичност и статут на застрашеност. Грижата за съхранението на уникалния генетичен фонд е грижа за бъдещите поколения. Днес ние трудно можем да предвидим изискванията на бъдещето по отношение на човешките потребности от специфична продукция или възникналите необходимости от корекция на резистентността към определени заболявания на високопродуктивните породи. От в. Фермер