Ето това е Каракачанско куче

08-07-2003 г. Светлин Стоев от Стара Загора и неговите каракачански кучета, които той с помощта на брат си Илко и приятелите си от Международната асоциация по кинология възроди като българска порода. Без претенции за стандарт Светльо описва породата така:
Изключително умно, с подчертана любов към децата и към хората, които се грижат за него. Козината - никакъв синкав отблясък - по-скоро "ръждясало", червеникаво. Никаква къдравина по косъма. Очите - без провисване на клепачите. Ноздрите - големи, отворени, широки. Погледът - прям, открит, а не замътен. Движенията - леки, излъчващи сила. Гърбът - прав. Опашката - максимално завъртяна. Цветът на косъма - основно черен с бял гердан, жълто-бял (цветът варира), но черна маска да няма. Ушите - събрани, а не високопоставени. Гласът - дълбок, гърлен, в никакъв случай писклив. Характерът - уравновесен, благороден, без немотивирана злоба (да не се хвърля върху всеки, който мине покрай него, ако няма някаква основателна причина). Сам взима най-вярното решение, без да чака заповеди. Пише в. Фермер новият.