Използване на оборския тор за устойчиво управление на почвеното плодородие

28-11-2006 г. Оборският тор съдържа основните хранителни за растенията макро- и микроелементи. Той обогатява почвата с СО2, който насища почвения въздух, а също приземния и надземния слой на атмосферата. Особено важна е ролята на органичните торове за устойчивото управление на почвеното органично вещество. Те са важно средство за поддържане на равновесието на хумуса в почвата, тъй като при интензивното използване на земята неговото количество, макар и бавно - намалява. От друга страна, почвените микроорганизми всяка година минерализат 1-2 на сто от наличния хумус. Само малка част от това количество се възстановява от растителните остатъци. Друга важна функция на органичните торове е подобряването на буферната способност на почвата. Те спомагат да се поддържа оптимален за растенията интервал на концентрацията на водородни катиони и умерена солева концентрация на почвения разтвор. Ако се приеме, че средната норма за торене е 2 тона на декар, това означава, че в почвите всяка година се внасят между 140 и 270 хил. тона оборски тор, което прави 1-2 на сто от оборския тор в България. Той е сериозен източник за замърсяване на водоемите, а с отделяните метан и азотни окиси е сериозен замърсител и на въздуха. Ефективното оползотворяване на органичните отпадъци от животновъдството може да осигури получаване на качествен оборски тор и масовото му използване за торене. Влошено е нормалното съотношение между азота, фосфора и калия, което се смята за оптимално, ако e - N : P : K = 1 : 0,8 : 0,4. За 2003 г. то е било - N : P :K = 1 : 0,16 : 0,02. Тези факти говорят за небалансирано, едностранчиво азотно хранене, което води до засилване на някои деградационни процеси в почвата като вкисляване, нарушен хранителен режим, деструктуриране на органичното вещество. При продължаващото поскъпване на минералните торове и при липсата на финансови възможности за закупуването им е наложително да се търсят решения за подобряване на торенето на земеделските култури, което е тясно свързано с нормалното хранене на селскостопанските животни, а оттам и с получаването на висококачествени животински продукти. Нашето предложение е да се премине към нова система на оползотворяване на органичните отпадъци, като се засили внасянето на органични торове в почвата (оборски тор, компости ). Ако се приеме, че всяка година се употребяват 6 млн. тона оборски тор при норма на торене 2 т/дка, всяка година ще се наторят 3 млн. дка, при употребени 8 млн. тона ще се наторят 4 млн. дка , т. е. за 5-6 години ще могат да се обхванат обработваемите земи. При разработване на подходящи технологии за приготвяне на органо-минерални торове (с добавяне към органичните торове на минерални торове) ефектът от предложената система може да се увеличи.Използването на разумни технологии за съхранение и внасяне на оборския тор е ключов фактор за устойчивото управление на почвите и получаване на устойчива и органична растителна продукция. Неговият ефект се повишава в комбинация с другите поддържащи практики - сеитбооборот, покровни култури, зелено торене, варуване и други подобрителни мерки. Преминаването към нов тип система на торене с използване предимно на органични торове има редица предимства: •екологични: оползотворяването на отпадъците ограничава и намалява опасността от сериозен екологичен замърсител на околната среда с отделяните от тях (при неправилната подготовка и съхранение) амоняк, метан, азотни окиси и други замърсители на почвата, водата и въздуха; предотвратява се замърсяването на водата поради постепенното освобождаване на хранителните елементи, което ограничава постъпването им в подпочвените и питейните води. • икономически: заменят скъпите минерални торове; обезпечават получаването на висококачествена, а при определени условия органична продукция, която има по-висока цена; • агрономически - подобрява се плодородието на почвата - обогатява се с основните хранителни макро- и микроелементи, доставя в почвата полезна микрофлора, хуминови киселини, ензими, витамини и пр., внася органично вещество, запазва се и се повишава реакцията на почвата, подобрява се структурата на почвата и се повишава водозадържащият й капацитет; трансформирането им в усвоима форма става постепенно. •социални - подобрява се средата на отглеждане на животните и качеството на животинската и растителната продукция; подобрява се жизнената среда за човека. Плодородието на българските почви не може да бъде поддържано и подобрявано със системата от земеделски практики, съществуващи през последните 15 години. Ограниченото използване на минерални торове води до отрицателен баланс на хранителни елементи и до понижаване на почвеното плодородие. Създаването и прилагането на система от добри земеделски практики е задължително за повишаването на почвеното плодородие у нас: •Трябва да се въведе агрохимичен мониторинг на земеделските почви у нас, за да се създаде база за ефективно управление на почвеното плодородие. •Необходимо е спешното разработване на програма за оползотворяването на органичните отпадъци от животновъдството и растениевъдството, включваща научноприложни разработки за получаване на органични и органо-минерални торове, компости и други биопродукти. •Да се въведе нова система за подобряване на почвеното плодородие на обработваемите земи, базираща се на използването на органични продукти - оборски тор, органоминерални субстрати, биоторове от червен калифорнийски червей, компости и др. •Да се разработят и внедрят финансови стимули (чрез различните фондове) за фермерите, които подобряват почвеното плодородие на обработваните от тях земи; да се включат в кредитните линии преференции за фермерите, които прилагат органични торове. Финансовата подкрепа от държавата за фермерите трябва да е възможна само при наличието на научнообоснован план за поддържане на почвеното плодородие на земите им. От в. Фермер